Социални жилища в Халапа, Мексико
Фиг. 1: Colonias populares в Халапа, Мексико. Източник: Google maps, 2019г.
Въведение в контекста
Мексико е държава с високи нива на бедност и неформалните селищни образувания са неизменна част от градския ландшафт (1). Няма конкретна дефиниция за „гето“, различават се няколко типа неформални структури спрямо икономическите, социални и пространствени причини за сформирането им. Една от най-често срещаните форми е т.нар. „colonias populares” – неформални селища, изградени най-често върху земя с нерегламентирана собственост, без или със слабо изградени комунални услуги, самостоятелно изградени жилищни постройки, незаконни или с неясна собственост. Повечето подобни селища с времето преминават през процес на узаконяване на земята и собствеността, изграждане на основна инфраструктура и социални услуги, подобряване качеството на строителството (2). Но този процес е бавен и сложен, а и непрекъснато увеличаващото се население в градовете създава нови предизвикателства за решаване.
Colonias Populares в Халапа
Халапа (Xalapa или Jalapa) е столицата на централноизточния щат Веракрус (Veracruz) в Мексико и е вторият по население град в щата след едноименния град Веракрус. През 60-те години започва разрастване на града вследствие на сериозна експанзия на жители от селските райони, пострадали от икономически реформи в Мексико. Наред с финансовата криза, която градът преживява, през 80-те и 90-те години започва да се наблюдава влошаване на жилищната среда в много части на града. Към 1990 г. 50% от населението на града живее в селищни образувания тип “colonias populares”. 39% от домакинствата са без водоснабдяване, а 37% – без канализация (1).
Като в много други градове в Мексико и в Халапа по-голямата част от територията на неформалните селища е върху бивша земеделска земя (ejidal), често пъти продавана и заемана нелегално. Тази земя е евтина и достъпна за мигранти и хора с ниски доходи, до голяма степен, защото се купува колективно, а освен това не предлага необходимата инфраструктура. Разрастването на този тип територии в Халапа наложило необходимостта от засилени правителствени политики в устройственото планиране, свързани с регулация на земята, ново зониране, узаконяване и инвестиции в нова инфраструктура (1,3).
Един от водещите проблеми на разрастването е липсата на качествени жилища и базови услуги, което обхващало почти половината население на града. Много семейства с по-ниски доходи нямат избор и се заселват на места, които не са предвидени за жилищно развитие и не предоставят здравословна среда за обитаване. Други изграждали жилища, които са некачествено строителство и се нуждаели от сериозно обновяване (3).
Мобилизиране на организации и общности
В отговор на нуждата на по-бедното население от качественa и здравословнa среда за обитаване в Халапа през 1984 г. е създадена общностната организация UCISV – VER (Съюз на наемателите и кандидатите за жилищно настаняване). Заедно с Центъра за жилищна политика и градски изследвания CENVI (Center for housing and urban studies) започват да повдигат темата за участието на общностите в изграждането на жилищни територии и подобряване на методите за тяхното обновяване. Разбира се, подобни проблеми като в Халапа са комплексни и предполагат включване на различни управленски нива, политически интереси, въпроси не само за обитаването, но и за околната среда и общностното развитие (4).
В Общинския план от 1988 г. обаче не били включени периферните райони. UCISV – VER и CENVI направили допълнителна разработка (Partial Plan), която включвала 80 бедни квартала от периферията и стратегия за тяхното зониране и облагородяване. Четири представителни селища били избрани за по-задълбочено и подробно разработване на планове за обновяване, с всички необходими комунални услуги, иазграждане на пътища и жилища. Много важен елемент на тази стратегия било включването на общностите в процеса по създаването на плановете, идентифицирането на проблемите и техните решения. Завършеният План (Partial Plan) бил представен пред местни лидери и жители на периферните райони през април 1991 г. и бил много добре приет. След неговото представяне CENVI успява да подсигури финансиране от датски фонд за организирането на серия от уъркшопи за обучение на местни общностни лидери по въпроси, свързани с жилищата и планирането (4).
Двете организации започнали активно да преговарят с местните власти да включат тяхната разработка в официалния план на града и неговото изпълнение. В случая първата стъпка била да се узакони земята, за да е възможно последващо строителство върху нея. Това било постигнато на 30% до 1993 (4).
Всички тези предварителни дейности били основата за реализирането на Програмата за градско и жилищно развитие на Халапа, наречена по-късно Programa de Vivenda Popular.
Programa de Vivenda Popular
Основната цел на програмата, разработена от UCISV-VER, е да представи и развие нови алтернативи за обновяване на бедни територии във Веракрус, чрез изграждане на социални жилища, с икономическа устойчивост и активно включване на общностите. Водещо в проекта е обучението на участниците относно ключови процеси в планирането, създаването на дизайн на желаните от тях жилища и методи на строителство, които да могат да прилагат самостоятелно. Интересен е и начинът на финансиране. Програмата стъпва върху традиционен спестовен метод, наречен TANDA. Група хора (по пилотния модел се включвали 7 семейства) се съгласяват да събират конкретна сума пари на определен брой времеви интервали, равни на броя на участващите в схемата. На края на всеки период член на групата изисква събраната сума, като продължават да внасят спестявания за следващия член, който ще ги поиска. В програмата, на края на всеки период UCISV и CENVI дават заем на всеки член равен на 1.5 пъти спестената сума (възвръщаем фонд), а правителството на щата удвоява тази сума, но не в брой, а в стойността на строителни материали. Докато заемът от двете неправителствени организации трябва да се възстанови чрез следващо спестяване от групата, то средствата от правителството са субсидия, която няма нужда да бъде възстановявана (3, 4, 5).
Строителният процес е поетапен, за да се намали финансовото натоварване на семействата. Докато се спестяват необходимите средства, всяко семейство проектира желаната къща с помощта на архитекти от организацията в серия от работилници. Ползват се традиционни модели и елементи при дизайна на къщите (5).
Програмата най-общо се случва в три етапа:
1. Организиране на общността – набират се желаещите групи от различните „квартали“ и се прави оценка на техническите, финансовите и административните параметри на имотите. На този етап фокусът е върху осъществяването на добри връзки с общността и приемането и припознаването на проекта от участниците. Провеждат се срещи, определят се представителите на различните групи, правят се обучения за дизайн и строителство на жилищата.
2. Финансов модел – в тази част се генерират средствата за реализиране на проекта. Както вече споменахме основните източници са три – спестяванията на бенефициентите (TANDA модел), възвръщаем фонд и субсидия от щата Веракрус. Администрирането на средствата е в ръцете на UCISV-VER и на бенефициентите, които биват предварително обучени в счетоводство и администриране.
3. Техническо изпълнение и надзор – този етап е координиран от CENVI с участието на бенефициентите. Изработва се устройствен план и се изпълнява цялостната строителна дейност. На този етап се провеждат работилници за дизайн, за ефективно ползване на строителните материали, за ефективно провеждане на строителните работи и т.н. (3).
През всички етапи се правят междинни оценки на процеса, чрез които да се отстраняват навреме възникнали трудности или грешки. Привличат се международни партньори като външни донори, например Градския съвет на Мадрид и Европейската комисия. Включват се и правителствени фондове, което свидетелства за припознаване на програмата от държавните институции. Включват се и други неправителствени организации, университети и институти (3).
Първата официална част на програмата стартира през 1997 г. и продължава до 2000 г., като в периода са построени 407 жилища (3). Програмата печели наградата на „UN-Dubai international prize for best practice for the improvement of habitat” през 1998 г., а през 2014 е финалист на „World Habitat Awards”. Общата стойност на програмата до 2014 възлиза на 960 000 щатски долара, като 69% от разходите са от възвръщаемия фонд, 11% са от спестовната схема TANDA и 20% от правителството на щата Веракрус (5).
Резултати, научени уроци и развитие
Формирането на една от селищните структури „colonias populares“ в Халапа – Моктезума (Moctezuma) съвпаднало с началото на организацията UCISV-VER и техните дейности. Така хора от Моктезума станали част от шествията и политическите срещи в подкрепа на целите на организацията, които отговаряли на техните лични нужди и по този начин успели да се сдобият с регулирана земя за строителство. По това, че придобива земята легално от правителството, Моктезума се различава от повечето „colonias populares“ в Халапа. Така жителите ѝ били законни собственици на своите парцели. И все пак Моктезума остава в категорията „colonias populares” заради самоогранизираното строителство, липсата на инфраструктура и комунални услуги (1).
Фиг. 2: Преди обновяване. Източник: World Habitat Award
Фиг 3: След обновяване. Източник: World Habitat Award
Моктезума се включва в Programa de Vivenda Popular. По думите на част от жителите, участващи в програмата, процесът е уморителен, изискващ време и отдаденост, но и мотивиращ и удовлетворителен зараади възможността да имаш желания дом. В много от случаите всички членове на семейството участват в подготовката на имота и строителството. Това се налага най-често заради липсата на ресурси за плащане на изпълнители, но от друга страна допринася за усещането за солидарност в семейството и емоционална обвързаност с процеса. Освен това, подходът за изграждане на жилищата с участието на собствениците отразява личните предпочитания и разбирания на жителите за вида на жилищата им. В повечето неформални структури се наблюдава видимо превъзходство на архитектура, основана на традициите на дадена общност, допринасяйки за социалната идентичност и уникалност на мястото (1).
Programa de Vivenda Popular продължава да се развива и разпространява не само в Халапа, но и други райони на Веракрус, както и в други щати на Мексико.
В щата Табаско програмата е с различно наименование – „Casa Amiga”, но принципът е същият. Вече под името Pobladores AC, UCISV-VER продължава да провежда работилници с участниците в програмата за създаване на дизайн на техните жилища и изработването на проекти от архитекти на организацията (6).
Pobladores AC разпространява опита си и сред общности на коренното население на Мексико с цел съхраняване облика на традиционната архитектура на техните жилища. В планинската верига Зонголика (Zongolica) във Веракрус са разположение 13 общини с предимно коренно население от индианци Нахуа. Регионът се счита за един от най-маргинализираните в социално и икономическо отношение райони в страната. Правителството претърпява неуспех с няколко програми за подобряване на жилищните условия, но проектът на Pobladores AC и местната организация OCISZ (Indigenous Peasant Organization of the Sierra de Zongolica) изглежда да има по-добра приемственост сред местните жители. От съществено значение за общността е включването им в дизайна и строителната дейност, за да могат да бъдат уважени начинът им на живот и традициите (7).
Фиг. 4: Строителна дейност в Моктезума. Автор: Мелани Лобард
Фиг. 5: Къща в Зонголика. Източник: http://arquitecturapanamericana.com
Разбира се подобен проект не протича без трудности, изисква се време и търпение в работата както с общностите, така и с институциите. Логистични предизвикателства не са рядкост – отчита се липсата на адекватна инфраструктура за съхранение на материалите и тяхното разпределяне до мястото на ползване (3).
За времето, в което се реализира първоначалният проект, част от подходите се считат за иновативни за условията на Мексико, като например приложеният финансов механизъм. Активното включване на бенефициентите във всички етапи на подобен проект също не било много разпространено. Взимайки предвид развитието и прилагането на проекта през годините, може да се каже, че е създаден един относително устойчив модел за обновяване и изграждане на социални жилища. Не без значение е и екологичното въздействие на модела, заради използването на естествени строителни материали и алтернативни дренажни технологии, изграждането на компостни тоалетни и ползването на растителност за пречистване на отпадните води. Не навсякъде тези техники се приемат с доверие и разбиране, но организацията продължава да ги промотира като по-сигурни и устойчиви от традиционните материали и системи. Обученията в строителните дейности помагат на част от населението за придобиване на нови умения, а финансовият подход дава възможност за повишаване на способностите на семейства с нисък доход да спестяват и инвестират. Около 80% от лидерите, представители на общностните групи, са били жени, като това се счита за много позитивен подход към овластяване на жените, повишаване на техните способности за организиране и администриране, както и за повишаване на самочувствието им да предприемат самостоятелно повече и разнообразни дейности в и извън семейството. Обученията и информационните кампании са повишили не само включването и сътрудничеството на местните общности, но и политическата ангажираност и управленски опит на институциите (1, 3, 4).
Източници на информация
1. Lombard, Melanie, 2014. “Constructin ordinary plasec: place-making in urban informal settlements in Mexico”. “Progress in planning”, 94, 1-53. Elsevier.
2. Un-Habitat, 2003. The challenge of slums. Earthscan Publication Ltd. https://www.un.org/ruleoflaw/files/Challenge%20of%20Slums.pdf
3. Habitat International Coalition. Almazan, Christina. “Urban development and housing program in the Xalapa Territorial Reserve”. 2016:
http://www.hic-gs.org/document.php?pid=2848
4. UN-Habitat. „UCISV-VER Housing program for the peripheral areas of Xalapa, Veracruz, Mexico”. 1998: http://mirror.unhabitat.org/bp/bp.list.details.aspx?bp_id=3396
5. World Habitat Awards. “Programa de Vivenda Popular”. 2014: https://www.world-habitat.org/world-habitat-awards/winners-and-finalists/programa-de-vivienda-popular/
6. Momo. “Casa Amiga, the collective way of building homes”. 2014: https://momotabasco.wordpress.com/2014/12/04/casa-amiga-el-modo-colectivo-de-construir-viviendas/
7. Arquitectura Panamericana.com. “Indigenous rural housing in wood”. 2017:
http://arquitecturapanamericana.com/vivienda-rural-indigena-en-madera-pobladores-a-c-ocisz/nggallery/page/2
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари