Добри практики за устойчиво развитие на градовете: квартал Бонириг, Сидни, Австралия

Включване на общностите в процеса на обновяването на квартал Бонириг, Сидни


Фиг 1: Сателитна снимка на квартал Бонириг. Източник: Google maps, 2019г.

Въведение в контекста

Квартал Бонириг (Bonnyrigg) е предградие на Сидни, в щата Нов Южен Уелс (New South Wales), Австралия. Нов Южен Уелс е регион с голямо разнообразие от етноси и дълги традиции в съвместното съжителство на разнородни групи – голяма част от местното население на Австралия (аборигените) живеят в този щат, а едни от първите европейски колонии са се появили именно там. Тази среда привлича и днес миграционни потоци. Те от своя страна, наред с редица други политически, социални и икономически процеси, са оказали влияние върху облика на днешен Сидни. Като много други мегаполиси, през годините населението му се движи ту от центъра към периферията, ту обратно, оставяйки своя отпечатък върху качеството на средата и нейното възприемане от обитатели и посетители (1).

В Австралия към днешна дата терминът „гето“ не е особено добре приет – счита се за обиден и се използва рядко. Дори липсва конкретна дефиниция на думата. Въпреки това все още има много квартали с висока концентрация на хора в неравностойно положение, нисък доход или образователно ниво, непривлекателна среда, остарял сграден фонд, които могат да се причислят към категорията на бедните квартали (1).

Нефункциониращ градоустройствен модел

Бонириг е разположен във Феърфилд (Fairfield local government area), който е част от метрополния регион и отстои на около 30 километра западно от централната бизнес зона на Сидни. Феърфилд се състои от 27 квартала, които се характеризират с едни от най-високите стойности за брой на жители, родени отвъд окена. Преди началото на проекта, Бонириг е с население от около 3300 жители. Жилищната зона се е състояла от над 900 жилища, като повече от 800 от тях са били общински, а останалите – частна собственост. (2).

Както вече споменахме районът, в който е разположен Бонириг, е привлекатален за мигранти и бежанци. До средата на 90-те години голяма част от тях обитават общинските жилища. Към 2001 над 60% от жителите в квартала са родени извън Австралия (2), което е оформило и днешното културно, езиково (английски, виетнамски, кхмерски, арабски, китайски, испански и др.) и религиозно (християнство, будизъм и др) многообразие на мястото. Освен това, голяма част от населението в квартала се е характеризирало с по-ниски доходи и високи нива на безработица, сравнено със съседните в общината и региона.

Бонириг е един от последните големи общински проекти, изградени от Жилищната комисия на Нов Южен Уелс в края на 70-те и началото на 80-те години (3). Няколко са кварталите в Нов Южен Уелс, изградени на принципа на разпространения по това време от Америка устройствен модел “Radburn”. Това е концепция, при която задните дворове на къщите са насочени към улиците, а фронтовете гледат към обществени открити пространства. С времето този дизайн се оказал нефункционален и неуспешен най-вече заради социалната изолираност и повишените нива на престъпност. Характерно за жилищната част на Бонириг били също така високите огради, които засилвали усещането за разделение (2,3).


Фиг 2: Стари къщи в Бонириг с характерни огради – City Futures Research Centre, Bonnyrigg longitudinal Panel Study. First wave: 2012.

Тези негативни социални и функуционални последици от приложения устройствен модел, както и последващото влошаване на състоянието на общинските жилища, занемаряването на общите открити пространства и цялостния негативен имидж, който кварталът започнал да придобива, насочили вниманието към нуждата от обновяване на Бонириг.

Проектът „Жизнени общности в Бонириг“ (The Bonnyrigg living communities project)

Преди да бъде въведен интегрираният подход за обновяване, управлението на Нов Южен Уелс прилага „Програма за обновяване на кварталите“ (Neighborhood Improvement program). Резултатите от нея са частични и недостатъчно ефективни – намаляват се единствено височините на оградите и размера на затворените обществени площи, което не носи нужния социален ефект (2). След неуспеха си „Програмата за обновяване на кварталите“ еволюира в програмата „Жизнени общности“ (Living Communities program) с три важни фокуса:
1.Създаване и иницииране на разнообразни общностни дейности;
2. Подобряване на обществените услуги и социални възможности;
3.Подобряване на жилищната среда и откритите пространства (4).

Бонириг се счита за първия подобен проект за социални жилища, прилагащ изцяло интегриран подход чрез публично-частно партньорство. Проектът „Жизнени общности в Бонириг“ стартира с цел обновяване на съществуващата жилищна зона от 81 хектара, изграждайки общински и частни жилища с нов дизайн. Цели на проекта са също така подобряването на услугите в района, изграждане на нови компетенции в общността и обновяване на публичните пространства (5).

През 2004 г. е обявено началото на проекта. Първата фаза е свързана със създаването на публично-частното партньорство. Оформя се консорциум от следните четири фирми и организации:
1. Becton Property Group – отговорна за проектирането и изпълнението;
2. Westpac Bank – отговорна за финансирането;
3. St George Community Housing (SGCH)– организация с нестопанска цел, която има над 30-годишен опит в предоставянето на жилищни услуги за нуждаещи се и уязвими групи и отговорна за работата с общностите и въпросите с наемите и пазара на имотите;
4. Spotless Group – отговорни за поддръжката на имота.

Различните дейности на фирмите имат за цел да осигурят холистичен подход при обновяването на жилищната територия. В последствие консорциумът приема името Newleaf Communities (което се ползва и до днес) (6).

Консорциумът трябва да разработи устройствен план, който бива приет през 2009 г. Една от особеностите е дългосрочността на плана. Процесът на обновяване е планиран в 18 етапа за 13 години и продължителност на партньорството 30 години, което има за цел да гарантира продължаване на работата с общността, дори след приключване на строителната дейност. Предвидено е на мястото на съществуващите общински жилища да се изградят 2330 нови, различен тип жилища – самостоятелни, „на калкан“ и кооперации с апартаменти. Цели се промяна в съотношението между общински и частни жилища – 30% в полза на първите и 70% частни (2, 6).

През 2013 г. се оказва, че изпълнителят Becton Property Group има финансови затруднения и изпада в несъстоятелност (7). В началото на 2015 г. правителството на Нов Южен Уелс прекратява първоначалното съдружие и обявява приключване на публично-частното партньорство. В последствие е сключен нов договор с друг изпълнител – Landcom (5).

Въпреки неуспеха на публично-частното партньорство, целите и основните заложени дейности не се променят. Фокус на проекта остава активното включването на общностите в процеса на обновяване. Работи се за създаването на нови разнообразни социални дейности на място, в което различните етноси да се чувстват добре заедно, да припознават и харесват квартала си, да искат да живеят в него не само заради финансовите си възможности. За тази цел от самото начало се прилагат различни изпробвани вече на други места похвати за включване. Организират се периодични срещи, темите на които се задават от общността спрямо това, което ги вълнува най-много в дадения момент. Правят се общи информационни кампании с по-широк кръг участници, както и сесии в по-малки групи, уъркшопи за познаване и разчитане на устройствени планове, за жилищни въпроси и социални услуги (2, 6).

Разбира се подобен голям проект няма как да протича без трудности и не всички участници биват достигнати или удовлетворени. Сред основните предизвикателства са езиковата бариера и културните различия при общуването. Решение се търси чрез включването на преводачи на съответните езици както за индивидуално консултиране, така и при провеждане на по-големи и по-малки срещи. Тази „услуга“ продължава да се ползва и до днес – може да се ангажират безплатни преводачи, които да съдействат при комуникацията на не-англоговорящи жители с екипа на Newleaf. Друг използван подход е обучението на по-изявени участници от определена етническа група, които след това да предават наученото и да водят работните срещи в по-малък кръг на родните си езици (2,5,6).

Периодично се разработва план (Bonnyrigg place management plan), който е насочен към развитието и ползването на различните социални услуги – да информира за постигнатото на съответния етап, за проведени събития в общността, за брой участници в различните образователни програми (5).

Фиг. 3: Начална страница на плана за управление. Newleaf Communities website
Фиг. 4: Устройствен план, настоящ етап. Newleaf Communities project, Landcom website.

Резултати и научени уроци

„Към днешна дата процесът по физическото обновяване на квартала продължава. Прекратяването на първоначалното публично-частно партньорство неизбежно забавя изпълнението на плана и заложените етапи. Въпреки това, строителните дейности се движат към своя финал. Изцяло завършени са първите етапи, които включват микс от социални и частни жилища – първите 152 на брой, а вторите 211. Към днешна дата няма точна информация за настоящия брой новопостроени жилища. В сайта на Landcom е посочено, че към 2018 трябва да е започнал нов етап за жилищното строителство и да са стартирани дейности по преместване на съществуващи електрически системи и канализация и изграждане на нови, обновяване на пътища и отводнителни системи, ландшaфтни дейности (5, 8).

Фиг. 5: Стара къща в Бонириг, 2010г.: Google maps
Фиг 6: Нова къща на мястото, 2016г: Google maps.

Според сайта на Newleaf, Бонириг е претърпял значителна промяна от началото на обновяването: понижени нива на престъпност, подобрено качество на живот на обитателите и повишено самочувствие по отношение на квартала и средата. Проучване от 2013 е установило, че 83% от наемателите в Бонириг са удовлетворени от живота си в квартала (5).

Развитието на социалните услуги продължава да се подпомага от SGCH. Организацията консултира по въпроси с наемането или закупуването на жилища, при финансови въпроси или друг вид проблеми при експлоатацията на жилища, при кандидатстването за проекти на общността и други (9).

От особено значение остава присъствието на екипа на Newleaf Communities „на място“, което е може би най-важната част от интегрирания подход за обновяването на района. Поддържат се и се увеличават групите, в които различните участници според интереси могат да се срещнат с екипа. Групата на наемателите например се управлява на няколко езика (кхмерски, арабски, виетнамски, лаоски и асирийски), за да могат наемателите, които не говорят английски, да се вклювчат равнопоставено във взимането на решения относно жилищните услуги. Друга група е свързана с обучение за сигурността и намаляване на престъпността в квартала. Подкрепят се младежите и тяхното развитие чрез „младежки съвет“. Разработват се програми за спорт, повишаване на работната квалификация, за стажове, образователни курсове и др. (2,6) .

Проучване сред живущите, проведено през 2012 от изследователския институт „City Future” по поръчка на Newleaf Communities и Дружеството за устройство и жилищно планиране на Нов Южен Уелс, все пак доказва, че подобни проекти никога не протичат безоблачно и еднозначно. Колкото са различни жителите, толкова са различни и техните реакции към случващото се.

Създадена е група от около 100 домакинства, които активно се включват в проучванията да споделят своите наблюдения от включването на общността в процеса на обновяване. Установява се, че спрямо някои участници не е оказано достатъчно внимание при предоставянето на избор дали да останат в квартала или да се преместят. За тях не е въпрос само до информиране и предоставяне на опциите, но и до проява на разбиране за възможните последствия в такъв емоционален и труден момент. Освен това интересът и отношението към промените вълнува по различен начин живущите. Част от хората се чувстват активно обвързани с проекта – разбират целите и принципите на приложения подход и каква част са от него. Много от хората обаче, които не са засегнати пряко по време на определени етапи, нямат и особено отношение към случващото се в дадения момент. Изследвайки този феномен, социолозите установяват, че това не се дължи на липсата на достатъчно информация за процеса, а защото в ежедневието им има много по-големи трудности и предизвикателства, които да ги ангажират, а това често пъти не се взема под внимание. Частни собственици споделят, че не се чувстват част от процеса за взимане на решения и мнението им не се търси достатъчно, защото техните домове не са физически засегнати от обновяването. В много случаи обаче това не е така, защото много обществени пространства и сгради участват в промените, а към тях имат отношение всички живущи в квартала (4).

Подобни проучвания на нагласите, макар често пъти с разнопосочни мнения, оказват позитивно влияние на дългосрочните проекти, защото създават възможност да се обърне по-задълбочено внимание на съдбата на хората и мястото, да се вземат под внимание проблемите и навреме да се потърсят подходящи решения.

Много е трудно да се даде еднозначна оценка за успеха от обновяването в Бонириг, защото процесът все още продължава. Факт е, че опитът за публично-частно партньорство е бил неуспешен. Това от своя страна е наложило промени в цялостната концепция, което неминуемо ще повлияе върху измеримостта на резултатите. Въпреки преструктурирането, силно качество на проекта е, че продължава да съществува организация, която да води целия процес на местно ниво, да информира и да прилага идеите на програмата, полагайки стабилни основи за последващо самостоятелно управление от общността.

Източници на информация

1. Un-Habitat, 2003. The challenge of slums. Earthscan Publication Ltd. https://www.un.org/ruleoflaw/files/Challenge%20of%20Slums.pdf

2. Rogers, Dallas, 2013. Urban and social planning through public-private partnership: the case of Bonnyrigg living communities project, Sydney, Australia. “Dallas Rogers”, 01/2016. https://dallasrogersblog.files.wordpress.com/2016/01/urban_and_social_planning_through_public.pdf

3. Ruming, Kristian. 2018. Urban Regeneration in Australia: Policies, Processes and Projects of contemporary urban change. Routledge.

4. City Futures Research Centre, University of New South Wales, 2013. Bonnyrigg longitudinal Panel Study. First wave: 2012. UNSW. https://cityfutures.be.unsw.edu.au/research/projects/understanding-people-based-outcomes-following-a-community-experiencing-transition-through-renewal/

5. Newleaf community website. http://www.newleafcommunities.com.au/

6. Xian, Anita, 2009. Community involvement in public housing urban regeneration: case studies from Birmingham and Sydney. University of New South Wales. https://www.be.unsw.edu.au/sites/default/files/upload/pdf/schools_and_engagement/resources/_notes/5A2_52.pdf

7. Rogers, Dallas, 2013. Funding the future after the demise of PPPs. The Conversation, Academic rigour, journalistic flair:
https://theconversation.com/funding-the-future-after-the-demise-of-ppps-18869

8. Newleaf. Lancom website: https://www.landcom.com.au/places/newleaf-at-bonnyrigg/

9. St George Community Housing website: http://www.sgch.com.au/

За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg



Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Отбелязаните с ( * ) са задължителни! Вашият коментар ще бъде публикуван под името, което сте посочили, но Вашата електронна поща и сфера на дейност няма да бъдат публикувани, а ще послужат, за да направим работата на Build Solid Ground по-добра.