Обновяване на квартал Росиня, Рио де Жанейро, Бразилия (Favela de Rocinha)
Фиг. 1. “Росиня, Рио де Жанейро“ – сателитна снимка. Източник: Google Maps, 2019
Анотация
Районът Росиня започва да се развива през 30-те години на ХХ-ти век, когато хора от селските райони в Бразилия започват да мигрират в покрайнините на Рио де Жанейро с надеждата да се възползват от възможностите на града. Фавелите (неформални селища на испански) се развиват по хълмовете край града, изградени от подръчни материали, създавайки опасни условия за живот заради пренаселеност, неадекватна вентилация в условия на горещ климат липсата на естествена светлина и канализация.
Представеното научното изследване разглежда експериментален подход, целящ съхраняването на вече изградената среда в типичен за Бразилия беден квартал и предпазването ѝ от автомобилния трафик. Авторът Ян Кудличка, е архитект и изследовател с фокус върху развитието на неформалните селища в Бразилия. Целта на проекта е да предложи подход за обновяване като бъдат избегнати негативните проблеми на съвременните градове, отчитайки начина на живот, работа и отдих на местните обитатели. Изследването обхваща територия от 25ха, като започва през 2010 г. и продължава 1 година.
Пространствени характеристики на фавела Росиния
Росиня е най-голямата фавела в Рио де Жанейро, Бразилия и цяла Латинска Америка, където жителите на неформалните селища са общо 22.3% от населението на града. Това означава, че от 6.3 млн. души население на Рио де Жанейро 1.4 млн. от тях обитават фавелите. Според преброяването от 2010 г. обитателите на Росиня са около 70 000 души, но предположенията са, че всъщност броят им е много по-голям и наброява някъде между 150 000 и 300 000 души, населяващи територия от около 2 кв. км.
Фиг 2: Изглед от фавелата Росиня. Източник: https://www.archdaily.com/146314/regeneration-of-the-favela-de-rocinha-slum-jan-kudlicka
В Росиня са обособени 21 квартала, а къщите често са една върху друга, като се развиват във височина, която в някои случаи достига 11 етажа. В сравнение с други подобни селищни структури от неформален тип (shantytowns), територията на Росиня има сравнително добре изградена инфраструктура, с къщи построени от бетон и тухли, обслужващи обекти като банки и аптеки. Около 99% от обитателите имат достъп до електричество. Голяма част от тях имат и достъп до течаща вода и канализация, която е в много лошо състояние. Поради тези характеристики Росиня е класирана на 120-то място от 126 квартала в Рио де Жанейро според индекса на човешкото развитие.
Местоположението на Росиня – до един от най-богатите квартали в Рио де Жанейро е показателно за огромния контраст и социалните неравенства, съществуващи в града. Населението на Росиня е по-младо и ниско образовано, което определя и безопасността като един от най-сериозните проблеми в територията. Също така, поради пренаселеността и липсата на адекватни санитарни условия, хората в района страдат от туберкулоза и други заразни заболявания. Обществеността и държавните власти решават да привлекат вниманието върху проблемите, с които живеят милиони в Бразилия, чрез организация на големи събития и използвайки поводи като Световното първенство по футбол и Олимпийските игри.
Фавелата Росиня през годините многократно е била фокус на правителствени програми за реконструкция на градската среда. Една от интервенциите е свързана с подобряване на достъпността до квартала чрез изграждане на пешеходен мост, като допълнително между града и неформалната структура се изграждат и спортни съоръжения. Друга програма на местната управа е свързана с това да се унифицират цветовете на всички сгради, за да изглежда по-привлекателна средата преди организираното от страната световното първенство по футбол. Тази и други намеси на националното и местното правителство пораждат противоречиви мнения и в голяма част от случаите недоволство сред местната общност, които смятат че не са представени във вземането на решения. Един от тези примери е да се построи въжена линия, на което местната общност силно се противопоставя, изтъквайки че много по-наложително е изграждане на канализация.
Представеното изследване показва стратегия за деликатна намеса в територията, чрез която се показва друг подход, който е свързан с надграждане на жизнеността на средата, нейното физическо подобряване и благоустройство и създаване на възможности за икономическо развитие и предприемачество сред местната общност.
Пространствена структура и характеристики
Фавелата Росиня няма пространствено определен център и определена местна управленска структура. Независимо от функцията и големината, структура на територията не се променя. Основният елемент е жилището, като сборът от всички жилища дефинира и комплексната териториална структура. Цялата пространствена организация е като органична субстанция и независимо от проблемите в някои от съставните части и организационните елементи, останалите продължават да функционират. Също така публичните услуги и съоръжения са дисперсно разположени и продължават да се разпростират в територията много по-близко едни до други, отколкото извън тази органична структура.
Високата плътност и интензивност на застрояване следват топографските характеристики на терена, като следват наклона му и предопределят наличието на минимална площ за открити публични пространства без обаче възможност за достъп с автомобил. Това са основните характеристики на Росиня. Улицата има съществено значение за социалният живот – тя е “всекидневната” на стотици домакинства. В контекста на града, основният социален елемент е собственото жилище, а в условията на фавелите, то е цялата общност.
Подход на намеса
Обновяването на района на Росиня е трудна задача поради местоположението му, което от една страна е свързано с планината, а от друга с градския център на Рио де Жанейро. Еволюционното развитие на фавелата създава условия за пренаселеност и опасни условия, продиктувани от липсата на достъп до мястото при спешни случаи (пожарни, полицейски коли и линейки) или безопасни условия на живот. Организацията на жилищата създава множество задънени улици (тупици) и много малко възможности за преминаване в случаи на оказване на първа медицинска помощ, пожар или друг вид спешни ситуации.
Четири са основните принципи на подхода за обновяването на Росиня:
• Създаване на нови входове към територията;
• Предефиниране на партерното пространство (нивото нa взаимодействие на улицата с отделните жилища) за малки бизнеси, публични услуги, отглеждане на животни и продукция на органични продукти;
• Използване на покривите за изграждане на нови публични пространства;
• Укрепване и обезопасяване на конструкцията на сградите.
Съгласно предложения подход обновяването следва да започне с избор на отделни жилища. Интервенцията е свързана с преместване на обитателите с един етаж и освобождаване на партерния за търговия и различен вид услуги. Тази стратегия на намеса би създала пространство, което допринася за социалното и икономическо развитие на общността, като в същото време би подобрила безопасността на обитателите на ниво на улицата. В първата фаза на еволюция на тези жилища се предвижда запазване на оригиналната бетонна конструкция като се премахва тухлената фасада и се укрепва със стоманени профили с допълнително подсилване на фундаментите с цел да издържи новодобавените елементи в сградата. След това се обновяват фасадите като се използват традиционните бразилски стъклени плочи и перфорирана тухла. Плочите придават характерна идентичност на квартала, докато перфорираната тухла създава възможност за вентилация на интериорните пространства, позволявайки на свежия въздух да навлезе навътре в помещенията.
Фиг 3: Проектно предложение – аксонометрия, разрез и план, показващи намесите и трансформацията на сградите и средата.
Източник: https://www.archdaily.com/146314/regeneration-of-the-favela-de-rocinha-slum-jan-kudlicka
Втората част на предложения подход създава условия за зониране във височина, дефинирайки мястото на определени функции в пространството. Партерното ниво на избраните за обновяване сгради се трансформира в пространство за търговия и услуги. Това включва медицински центрове, образователни центрове, хранителни магазини, пространства за отглеждане на животни, аптеки и магазини за грънчарски съдове. Предлага се останалата част от сградите да са предназначени за обитаване, а техните покриви да се преврнат в място за събиране и отдих. Тези кътове за рекреация имат най-различно ползване – от площадки за игра и кино на открито до зеленчукови и плодови градини, като продукцията от тях може да се продава на приземните нива от сградите. Пространствата на покрива се превръщат в продължение на наземното ниво (свързано с улицата), позволяващи на хората да се движат от покрив на покрив далеч от шума и замърсяването и плътно застроеното партерно ниво.
В случая на Росиня улицата е мястото, в което се случва целия публичен и социален живот. Подходът цели запазване на този много важен аспект от живота на фавелата, като ограничи достъпа на коли до тези пространства. Това също ще позволи да се запазят малките площадни пространства и топографията на терена, което ще охрани квартала и характерната му организация.
Примерът с научното изследване на Ян Кудличка е свидетелство за съществуващия резерв от идеи и енергия в процеса на обновяване на бедните квартали. Привличането на актьори от академичните и научните среди способства за достигане до иновативни решения, базирани на социални, икономически и пространствени анализи и предлагащи решения с внимание към хората и средата. Тук следва да се постави акцент върху отговорността при реализирането им като се наблегне върху необходимостта от прилагане на научените уроци от вече натрупания опит в процеса на обновяване на фавелите. Работата с гражданите на място е ключ за припознаването на предложените решения и тяхната устойчивост във времето.
Източници на информация
1. Irina Vinnitskaya. Regeneartion of the Favela de Rocinha slum/Jan Kudlicka. 2011. https://www.archdaily.com/146314/regeneration-of-the-favela-de-rocinha-slum-jan-kudlicka
2. https://slumvolution.wordpress.com/
3. Rocinha Favela. No date. https://rocinhafavela.weebly.com/
4. Петър Стоянов. Латинска Америка. Пространство и регион. Издателство атласи ООД, 2018 г. Фавели и градско арзвитие в Бразилия (стр. 135 – 171)
5. Животът във фавелите, Дойче Веле, 04.04.2014 г.: https://www.dw.com/bg/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-17534557
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари