Формализиране на водоснабдяването в Косово, част от гетоизирания район на Мадаре Валей, Мадаре, Найроби, Кения (Kosovo, Mathare Valley, Mathare, Nairobi, Kenya)
Контекст на местната проблематика
Визията на Кения с хоризонт до 2030 година е свързана с осигуряване на вода и подобряване на достъпа на всички до санитарни услуги. В Кения има недостиг на вода, като потреблението на глава от населението е 647 м3 при препоръчана норма от ООН минимум 1000 м3 (1). Това се усеща най-вече в урбанизираните територии с бедни квартали. Според UN Habitat, 2014 между 50-80 % от населението на големите африкански градове живее в неформални селища. Те се характеризират с липсата на достъп до жизнено необходими услуги като чиста вода, канализация и друга инфраструктура, пренаселена и несигурна жилищна среда, излагане на екологични бедствия, високи нива на болести и смърт, неясна собственост или наемни права. Косово (Kosovo) е едно от няколкото неформални селищни образувания на Мадаре (Mathare) в Найроби (Nairobi), Кения (Kenya).
Според статистика на Pajoma Trust от 2008 година, 86 % от населението на Косово няма тоалетна в домовете си и 81 % плащат за вода (2). Голяма част от гражданите плащат за обществена тоалетна или използват „летящи тоалетни“ (санитарни найлонови торбички). 69 % от запитаните казват, че изхвърлят отпадъците в реката.
Двете реки, преминаващи през територията на Мадаре са изключително замърсени. Водоснабдяването се контролира от местни банди, които предоставят вода с неясно качество на много завишени цени. С цел поддържането на високите цени те създават изкуствен недостиг. Обитателите са принудени да пренасят вода на ръце на дълги разстояния, както и да използват в домакинството силно замърсената вода на реките.
Столицата на Кения, Найроби е основана през 1899 г. като транспортен и административен център на жп линията Кения-Уганда, с население от 10 000 обитатели през 1906 г (3). Първият общ устройствен план е приет през 1948 г. По това време част от работническата класа е изтласкана в наводняваните територии извън градския център, лишени от жизненоважни услуги. Тази тенденция продължава и при създаването на неформални селищни образувания. Мадаре се населява 20-те години на миналия век. През 60-те години жителите на квартала започнали да изграждат училища, обществени организации и да си сътрудничат с градската управа. По това време населението растяло с бързи темпове и структурата на селището се променила в следствие от бързото строителство на домове без предварително планиране на териториите и изграждане на техническа инфраструктура. Това продължило и през 70-те години, основно в териториите в близост до градския център, когато в Мадаре живеели вече около 50 000 души. През 1973 г. е приет нов устройствен план, който не успява да реши проблема с нарастващия брой неформални селищни образувания в Найроби. В началото на 2000 година се реализират единствено малки, скъпоструващи проекти.
Косово е неформално селищно образувание в района от гета Мадаре (Mathаre) в Найроби, Кения, които са населени с повече от 500 000 жители и са разположени на около 3 км от централния бизнес район на Найроби, ситуиран между 2 главни магистрали (4). Гетото е едно от най-старите в столицата на Кения. Мадаре покрива територия от 73 ха. През него преминават 2 големи реки Мадаре и Гитадуру (Gitathuru). Според статистическия институт на Кения за 2009 г. населението на Косово е 8 085 души, а броят на домакинствата е 2 846, като те живеят на силно ограничена площ (3). В Дължина Косово се разпростира на приблизително 700 м, по протежението на река Мадаре и има оформена улична мрежа, перпендикулярна на склона. През 2001 година населението му се преселва от друга територия в Найроби, продадена за строителството на джамия. Територията на Косово е държавна собственост като в близост се намира психиатрична болница и полицейския участък на Мадаре.
Гетата в Найроби често стават жертва на картели, осигуряващи така необходимия достъп до вода на цени от 2 до 10 пъти по-високи от тези на официалните доставчици (4). През 2002 година е започната реформа в сектор Водоснабдяване и канализация, като са създадени няколко институции: Water Services Regulatory Board (WASREB) – наблюдава и регулира осигуряването на достъп до вода и създава национални стандарти; Water Services Trust Fund (WSTF) – фонд, който подобрява достъпа до вода и канализация в териториите без изградена инфраструктура; Water Services Providers (WSPs) – комерсиализирани публични доставчици на водни услуги, задължени да бъдат регистрирани по WASREB и Water Sector Reform Programme (GTZ) – цел на програмата е осигуряване на устойчив достъп на бедните до питейна вода и до канализация.
През 2007 година официалните доставчици на вода и електричество организирано прекъсват доставките с цел отслабване влиянието на картелите. Операцията е била осъдена от неправителствени организации заради потъпкване човешките права на гражданите, поради което доставките са били възобновени. Компанията за водоснабдяване и канализация на град Найроби (Nairobi City Water and Sewerage Company (NCWSC)) е поставила водни павилиони на няколко публични места в периферията на селището за безплатно наливане на вода от обитателите. Някои обитатели се възползвали от ситуацията като прекъснали тръбите на компанията под претекст, че чешмите били твърде далеч. Като резултат, доставчикът на вода нямало как да отчете използваната вода и съответно в последствие тя да бъде адекватно заплатена.
За формализирането на инфраструктурата, компанията за водоснабдяване и канализация на град Найроби среща предизвикателството да подобри имиджа си в гетото и да се справи със съпротивата на бандите и картелите. Решението е било стартирането на Urban Projects Concept (UPC) на WSTF, който гарантира ползи за жителите и за комуналната компания.
Иницииране на процеса. Стратегическа рамка
Изграждането на инфраструктура често е свързано с интегрирано планиране и води до намаляване негативното влиянието на гетата върху екологичните характеристики на средата, също така подобрява здравето и живота на хората (2). Доставянето на вода изисква прилагането на принцип на партньорство, който цели засилване на взаимодействието между три главни заинтересовани страни: обществения сектор, частния сектор и общностите, НПО, изследователски институти и професионални организации (1).
Според международната здравна асоциация (WHO, 2005) на човек са необходими между 50-100 литра вода на ден за задоволяване на най-основните нужди (5).
Формализирането на достъпа до водоснабдяване в Косово – Мадаре – се осъществява чрез нов подход на партньорство между членове на общността, неправителствена организация (НПО), WSTF и WSP. Пилотният проект осигурява дизайна и внедряването на специално създадени за територията смесица от битови връзки, дворни кранове и павилиони с течаща вода (water kiosks). Няколко от водещите принципи на пилотния проект са (4):
• Водоснабдяването е задължение на лицензиран и регулиран доставчик (WSP);
• Жителите на гетата имат същите права и задължения като останалите граждани;
• Услугите за доставка на вода трябва да отговарят на търсенето и възможностите на жителите;
• Компанията-доставчик трябва да присъства трайно в гетото, като за целта е необходимо създаването на общностно-базирана структура;
• Павилионът за течаща вода трябва да бъде управляван от назначени от компанията местни жители на гетото.
Реализация на инициативата
За пилотен проект е избрано Косово, като са финансирани изграждането на основните колектори, захранването на домакинствата и три павилиона с течаща вода. Те са предвидени за обитателите, които не могат да си позволят индивидуално включване във водопреносната мрежа или да си плащат месечните сметки. За да могат да си позволят включване във водопреносната мрежа проектът предоставя възможност за вземане на заем от неправителствени организации. Съгласно проекта са изпълнени четири павилиона с течаща вода, шест км от тръби. Пилотният проект залага на няколко фактори на успеха (4):
1. Свързване в цялостната водоснабдителна мрежа – пилотният проект отговаря на новата рамка на секторната реформа в Кения за формализиране на комуналните услуги. Фокусирането на компаниите върху създаване на цялостна стратегия за доставяне на устойчиви услуги в бедните квартали, доказвайки че тези територии допринасят за увеличаване събираемостта на таксите. Освен това за достигане до маргинализираните групи е необходимо утвърждаване на продължително устойчиво присъствие в квартала чрез създаване на офис в гетото, получаващ необходимите ресурси и подкрепа от управлението на комуналната компания. Офисът включва социални работници, работещи с общността, инженери и търговски персонал. Компанията развива способност да реагира на докладваните повреди и оплаквания, както и да идентифицира и премахва незаконно присъединилите се.
2. Тясното сътрудничество между комуналната компания, НПО, жителите на пилотната територия и финансовите институции. Събирането на данни и честото взаимодействие с обитателите на Косово са причината проектът да развие специално създадени и устойчиви решения. Партньорството следва няколко принципа: водоснабдяването в градската среда е отговорност на лицензираните комунални компании, които да отговарят на изискванията за качество на вода, надеждност и достъпност. Системата за доставки да е управлявана от общността. Гражданите с ниски доходи да имат същите права и отговорности, както и другите потребители. Освен това водоснабдяването трябва да отговаря на нуждите и възможностите на гражданите като комуналната компания трябва да създаде силно присъствие в териториите, населявани от обитатели с ниски доходи. За да гарантира постигане на устойчива и ефикасна услуга, е важно наемането на местни хора за служители, които да оперират с павилиони за течаща вода.
3. Общностно включване, състоящо се в даването на власт и участие на местните общности в процеса на планиране, приложение и управление. Пилотният проект има стратегия за насърчаване и осигуряване на включване и участие на възможно повече жители на Косово. С организирането на общностни срещи, заинтересованите лица са били информирани за ролята и отговорностите им, както и за недостатъците от включването им в неформалната комунална мрежа. В целевите групи са били включени младите хора, част от водния картел и местна администрация. Създадена е структура на местно ниво, която включва:
• Улични екипи, които контролират улицата за незаконни мрежи и следят за конфликти. Екипите включват по един мъж и една жена;
• Клъстерната комисия контролира уличните екипи и докладва на контролната комисия. През 2009 година е имало 10 клъстера в Косово;
• Контролната комисия е най-висшия орган в структурата и е отговорен за осигуряване на гладко прилагане и опериране, както и устойчивост на пилотния проект. Състои се от по двама представители на всяка клъстерна комисия и свързва обитателите на Косово с комуналната компания чрез получаването на заявления за свързване в мрежата и също така наблюдава мрежата за незаконни свързвания.
4. Подходящи роли и отговорности на заинтересованите страни, свързани със секторните политики и отразяващи силните страни и експертизата на разнообразните партньорства. В този смисъл неправителствените организации, работещи на място в гетото притежават не само културно, социално и икономическо познание за живота в териториите с обитатели с ниски доходи, а освен това притежават добро разбиране за динамичната местна политическа обстановка. НПО имат предимство в събиране на данни, мобилизиране на жителите, идентифицирането на истинските нужди и създаване на общностно представителство. Избраната за пилотния проект НПО наречена Pamoja Trust (PT), чиято цел е подобряване живота в бедните квартали, има опит в работата с общности и установява добра връзка с тях. Гражданите са имали важна роля в: мобилизирането и създаване на общностна принадлежност; идентифициране на подходящи места за павилиони за течаща вода; разработване на решения на конфликти; управление на строителството на инфраструктурата и мониторинг на управлението на водните павилиони от името на компанията и след подписване на договор. Ролята на водоснабдителна компания е осигуряването и дистрибуция на безопасна вода до вратите на потребителите, отвеждане на отпадните води и събиране на такси за предоставените услуги.
5. Финансов механизъм – WSTF с подкрепата на GTZ (German Technical Cooperation) е финансирал проекта и е осигурил техническа помощ на всички партньори към националната концепция за подобряване на достъпа до финансиране в бедните квартали. Силните страни на този партньор са връзките с националните концепции и стандартите, заимствани от националните политики и стратегии. В случая на Косово, финансирането е било комбинирано с подкрепата на финансовата институция за жилищно развитие Akiba Mashinani Trust, осигуряваща кредит на жителите за свързване в общата водопреносна мрежа.
6. Подобрена информираност, чрез интензивни картиране и броене на населението на Косово, за да се определят границите на предизвикателството проведено от Pamoja Trust. Изследването е имало за цел да наблюдава физическите и социално-икономически характеристики на гетото и да развие обективна картина за нивото на промяна на територията.
Резултати и научени уроци
До средата на 2011 г. в Косово, 180 домакинства са свързани към водопреносната мрежа и хиляди домакинства се снабдяват с питейна вода от поне 3 нови павилиона за вода, които са собственост на общността и са управлявани от нея (3). Комуналната компания в партньорство с Pajoma Trust и другите партньори, както и с финансовата подкрепа на WSTF е изградила в други части на Мадаре 24 павилиона за вода, 11 км тръби и свързване на домакинства към комуналната мрежа. Основните изводи от прилагането на пилотния проект са (4):
• Включване на местната общност – непосредствената работа с обитателите и неформални общностни групи създава силно партньорство между заинтересованите страни;
• Партньорите могат да развият обща визия, което прави възможно слагането на край на незаконните и неформално предоставяни услуги;
• От значение е собствеността – партньорството, създадено от пилотния проект подчертава необходимостта от създаване на приобщеност към проекта и разпознаването му като свой собствен между общността и експлоатационните дружества. Жителите искат да имат достъп до питейна вода на достъпни цени, както и да бъдат включени в идентифицирането на подходящи места и оператори на водните павилиони, така че да бъдат и безопасни за момичета и жени;
• Придобиване на увереност – с пилотния проект обитателите на гетата са убедени, че комуналната компания има намерение да продължи да изгражда формална инфраструктура в неформалните селища. Липсата на комуникация между гражданите и доставчиците на комунални услуги е редуцирана, като и двете страни са осъзнали потенциала да работят заедно за постигане на синергия и резултати в полза на всички заинтересовани страни;
• Големи ползи за бедните чрез официално предоставяне на услуги – използването на контролната комисия в гетото за изпращане на заявление за включване в мрежата на комуналната компания улеснява жителите като не се налагат да пътуват, за да пуснат молба. Освен това сега получават качествена вода директно от експлоатационното дружество, което следва националните стандарти и международните изисквания за защита правата на човека, подписани от Кенийското правителство;
• Устойчивост чрез дългосрочна ангажираност от комуналната компания – изразяваща се в постоянно присъствие в гетото. Това ще предотврати появата отново на картелите и неформалния достъп до вода. След трениране на служителите си на място, компанията би следвало да отвори офис в Мадаре.
Проектите, които доставят вода имат голямо влияние върху живота на гражданите – от подобряване на здравето на хората, до намаляване на времето прекарано в набавянето на вода (1).
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ
Изброяване според реда им в текста:
1. Munyao, T.M., 2013. Implications of Water Supply and Sanitation Projects on the Livelihoods of Slum Dwellers in Kenya: A Case of Kosovo Village in Mathare Constituency, Nairobi County. University of Nairobi, Nairobi, Kenya;
2. UC Berkley, Dept. of City and Regional Planning, University of Nairobi, Dept. of Urban and Regional Planning, Pamoja Trust, Mathare Valley,Nairobi, Kenya. 2009 Collaborative Slum Planning and Upgrading, Access on 28.10.2019: https://www.muungano.net/publicationslibrary/2017/4/6/mathare-valley-nairobi-kenya-collaborative-slum-planning-upgrading;
3. Muungano Support Trust, Slum Dwellers International (SDI), University of Nairobi, Dept. of Urban and Regional Planning, UC Berkley, Dept. of City and Regional Planning, Mathare Valley, Nairobi, Kenya. 2011 Collaborative Upgrading Plan, Access on 28.10.2019: http://healthycities.berkeley.edu/uploads/1/2/6/1/12619988/matharevalley_report_ucb_2_25_2012_final.pdf;
4. Water Service Trust Fund, 2010, Formalising water supply through partnerships. The Mathare-Kosovo water model, Access on 28.10.2019: https://www.waterfund.go.ke/toolkit/Downloads/2.%20WSPs%20Supplying%20Informal%20Settlements.pdf
5. Corburn, Jason, and Irene Karanja. „Informal settlements and a relational view of health in Nairobi, Kenya: Sanitation, gender and dignity.“ Health promotion international 31, no. 2 (2014): 258-269.
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари