През 2019 г. половината от населението на Земята живее в градовете, като прогнозата е до 2050 г. те да приютят 2/3 от общия брой хора на планетата (6). Мащабните процеси на индустриализация през XX в., продължаващи в някои региони и през XXI в., в комбинация с общия ръст на световното население, водят до драстично увеличаване на градското население. Делът на хората, които обитават бедни квартали е силно вариращ в отделните части на света. В развиващите се страни, мащабите на заселване на новото градско население в неформални квартали без необходимите условия за живот е повсеместно. Тези обстоятелства налагат необходимостта от категорична и целенасочена политика за преодоляване на възникващите проблеми.
Съвременните цели на устойчивото градско развитие, са поставени от няколко основни документа на ООН. През септември 2015 г. в Ню Йорк е приета програмата „Да преобразим света: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие“ (Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development). Тя е адресирана към хората, планетата и тяхното благоденствие. Открояват се няколко водещи проблеми в световен мащаб – бедност, глад, насилие, деградация на околната среда (7). В Програмата са формулирани 17 цели за устойчиво развитие и 169 подцели. Те трябва да доведат до действия в най-ключовите сфери за човечеството и планетата. Това включва преодоляване на бедността и глада, осигуряване на равноправни и здравословни условия. От съществено значение е опазването на планетата чрез ресурсна ефективност и устойчиво производство, предприемане на спешни мерки по отношение климатичните промени, така че да бъдат посрещнати нуждите на сегашното и бъдещите поколения. Това изисква интегриране на мерки в три основни направления – опазване на околната среда, подобряване на икономическите и социалните условия.
В Дневният ред е заложена глобална цел 11 „Устойчиви градове и общности“ (Градовете и населените места да станат приобщаващи, безопасни, издръжливи и устойчиви.). Тя се състои от общо 11 подцели, като първата от тях има пряко отношение към бедните квартали: до 2030 г. да бъде осигурен достъп на всички до адекватни, безопасни и достъпни жилища и базови услуги , и да се обновят гетата и бедните квартали. Индикаторът за измерване напредъка в нейното постигане е „Дял на градското население в бедни квартали, неформални селищни образувания или в жилища с неадекватни условия“ (8).
Година по-късно, през октомври 2016 г. в Кито, Еквадор, по време на третата глобална конференция на Обединените нации за жилищни политики и устойчиво градско развитие (Habitat III), е приет „Новият градски дневен ред“ (The New Urban Agenda) (9).Той стъпва върху Дневния ред за устойчиво развитие, като поставя своя фокус върху градовете и развиващите се процеси на масова урбанизация в световен мащаб. „Новият градски дневен ред“ представлява промяна в парадигмата, основана върху науката за градовете. Тя очертава стандарти и принципи за планиране, изграждане, развитие, управление и подобрение на градските зони и те следва да залегнат в петте основни „стълба“ на практическо изпълнение: национални градски политики; градско законодателство и регламенти, градско планиране и проектиране, местна икономика и общински финанси, местно изпълнение (7). Обитателите на бедните квартали, в т.ч. и неформални селища, са сред основните целеви групи, към които са съсредоточени усилията. Включени са мерки за намаляване на риска от бедствия, адаптация и възстановяване; изграждане на издръжлива и ефикасна инфраструктура. Като необходими намеси в бедните квартали се отчитат още: осигуряването на висококачествени жилища и публични пространства, внедряване на интегриран и приобщаващ подход за включване на всички заинтересовани страни и живущи, избягване на социална и икономическа изолация и джентрификация*, задържане на градското разстилане.
Глобалната конференция на ООН през 2016 г. е подкрепена от пет регионални доклада за състоянието, тенденциите, възможностите и предизвикателствата пред устойчивото градско развитие, в т.ч. и обитаването, във всеки един от обособените основни световни региона. Това са: Африка (южно от Сахара); Азия и Тихоокеански регион (в т.ч. Австралия и Нова Зеландия, но без Близкия Изток и страните от бившия Съветски съюз); Латинска Америка и Карибския басейн (включва Южна и Централна Америка с Мексико); Глобалния север (т.нар. развит свят, който включва Северна Америка, Европа, Турция, Израел и всички страни от бившия Съветски съюз); Арабския регион (Северна Африка и Близкия Изток). Фигура 1 демонстрира дела на градско население, живеещо в бедни квартали в отделни части на света, макар и направените анализи да не са напълно съобразени с описаните по-горе региони:
Фиг 1: Дял на градското население в развиващите се държави, което живее в бедни квартали (в червено): Северна Америка – 13% в; Латинска Америка и Карибски басейн – 23%; Сахарско-африкански регион – 62%; Западна Азия – 25%; Източна Азия – 28% ; Югоизточна Азия – 31%; Южна Азия – 35%. (10)
Африка
Африка е най-слабо урбанизираният континент, но и най-бързо урбанизиращият се през второто десетилетие на XXI в. (11). Направляването на този процес дава добра възможност за осигуряване на устойчивост в градското развитие. На база проследените до тук тенденции е изготвена прогнозата, че градските домакинства ще нараснат като брой от 40 на 50% от 2015 до 2035 г., което при увеличаващият се брой население значи от 471 млн. на 1 330 млн. (тройно като абсолютна стойност). Като осреднени стойности, Африка изостава най-силно от всички континенти по отношение на бедност и условия за живот, най-голям дял от населението (в т.ч. в градовете) е изложено на риск и несигурност. Над 61% от градското население живее в бедни квартали (гета). Сериозен дефицит в повечето градове е липсата на демократичен процес в местното управление. От значение за развитието на континента е т.нар. „Визия Африка 2063“ – генерален план за превръщане на Африка в глобален център на влияние. Тя поставя акцент върху развитието на континента като интегрирано място и политически обединено около идеята за Африканския ренесанс*. Ключово място в целите на визията заемат мирът и сигурността, силната културна идентичност, споделено наследство, ценности и етика и др.
Азия и Тихоокеански регион (Пасифика)
Регионът е най-бързо и драматично трансформиращият се в света. За последните 20 г. (от 1996 до 2016 г. – годините, в които са проведени последните две Конференции на Хабитат ) в Азия и Пасифика градското население се е увеличило с близо 1 млрд. Така към 2016 г. то възлиза на 2,1 млрд. д., което представлява 60% от цялото световно градско население. По този начин регионът започва да играе изключително силна роля в световния градски дневен ред. Наблюдава се и значителен ръст в стандарта на живот, вливане на голям брой население в т.нар. „средна класа“. Прогнозира се, че през 2030 г. 80% от нея ще бъде съсредоточена в Азия и Тихоокеанския регион (в т.ч. Австралия и Нова Зеландия). Целият този процес е съпътстван и с намаляване на дела население, живеещо в бедни квартали за същия период (1996-2016 г.). Това намаляване варира в отделни части на региона между 15 и 20 %. (фиг.1). Съществено предизвикателство се явява реализирането на такива практики на градско обновяване, които да допринесат за качеството на живот в бедните квартали. Много често се наблюдава джентрификация – на мястото на бедните квартали се изграждат нови структури, като старите обитатели трябва да търсят ново място за заселване, изместени от новодошли по-заможни хора, представители на разгръщащата се средна класа. (12)
Латинска Америка и Карибски басейн
Регионът е най-силно урбанизирания в развиващият се свят, което определя голямото значение на политиките за градско развитие там. В периода между 1996 и 2016 г. се изострят проблемите в градовете, най-вече по отношение на предоставяните услуги и достъп до качествени стоки. Това се дължи главно на установения през този период икономически модел за износ на стоки от региона с ниска добавена стойност. Стига се до задълбочаване на неравенствата и общественото разслоение, което засилва уязвимостта от паралелни негативни процеси, като например ефектите от климатичните промени и деградацията на околната среда. Все пак трябва да се отбележи, че за периода е инвестирано много в намаляване на градската бедност и подобряване условията на обитаване. Основното предизвикателство тук е не толкова реагиране на растящата урбанизация, както е случая с Азия (тук масовата миграция от селските райони към градовете е в периода 1950-1990 г.), а по-скоро да бъде отговорено на нуждата от по-добри условия във вече формираните градове, където социалните и икономически неравенства в обществото се задълбочават. Градовете в региона имат съществен принос в глобалната дискусия за правото на град – парадигма, която преосмисля градовете, тяхното планиране и управление от гледна точка на социална справедливост, защита на човешките права, отговорност към околната среда, бъдещите поколения и демократичния процес на местно равнище (13).
Глобалния Север
Обхваща значително разнообразие от географски региони, страни и култури. Нивата на урбанизация са силно вариращи – от 50% в Централна Азия до над 80% в Северна Америка. Наблюдава се концентрация на градско население в me огромни урбанистични структури, получени от сливането на градове и обединtell яване на агломерации. Този процес е паралелен с противоположни явления – свиване на някои градове, намиращи се в икономически по-слаби региони. Друг характерен процес е градското разстилане, наблюдавано дори и в местата, където няма увеличаване броя на населението. Това задълбочава проблеми свързани със социалната динамика, околната среда, автомобилната зависимост, запечатването на почвата, огромните разходи за поддръжката на една разточителна инфраструктура. Негативно явление в някои части на региона (Централна и Източна Европа, Руската федерация) е намаляване броя на населението и неговото застаряване. Това се случва на фона на големи мигрантски вълни, отбелязващи сериозен ръст през последните 20 г. Те са насочени главно към икономически развитите и стабилни центрове, докато неатрактивните места западат допълнително – така се стига до сериозни териториални дисбаланси. Проблемите в центровете, приемащи имигрантски вълни се свързват със социална кохезия. Делът на населението, което живее в бедни квартали в региона е ниско – общо около 50 млн. души обитават неформални и нелегитимни селищни образувания. Въпреки това те са обикновено обслужвани с инфраструктура територии, но включват сгради без строителни разрешения или не отговарят на местните строителни стандарти (14).
Арабски свят
Регионът се характеризира с много бързо растящо градско население – четворно увеличение за периода 1970 до 2010, като се очаква то да се удвои до 2050 г. Този период е време на значителни усилия за създаване на необходимите условия за живот в градовете, в т.ч. и жилищно осигуряване. Те, обаче не винаги успяват да отговорят адекватно на пораждащите се нужди, като се стига до проблеми, свързани с липса на приемливи работни места, формиране и разрастване на бедните квартали (гетата), незадоволително осигуряване на базови обществени услуги, социално неравенство и изолация, неефективно управление и финансови дефицити, замърсяване на околната среда. Това налага насочване на действията в посока на създаване на по-добри условия на заетост, справедлив достъп до обществени услуги, смекчаване екологичното въздействие и др. Жилищните програми и тези за заетост трябва да демонстрират взаимна подкрепа, да бъдат обвързани в общи ползи върху възможностите, които се създават пред населението. Сложната ситуация в региона се задълбочават допълнително от военните конфликти, които водят да концентриране на огромни маси бежанци (15).
* Джентрификация: процес на трансформация в характера на градски квартал, при който се достига до подмяна на традиционното му население с по-заможни обитатели. Процесът е противоречив – от една страна води до подобряване на икономическите условия и инвестиции в средата, но от друга принуждава завареното население да напусне, тъй като то не е интегрирано в този процес и не може да си позволи повишената цена на живота в квартала.
https://en.wikipedia.org/wiki/Gentrification#cite_note-1
* Африканският ренесанс е концепция, където африканските народи ще преодолеят настоящите си проблеми и ще достигнат културно, научно и икономическо съживяване: https://en.wikipedia.org/wiki/African_Renaissance
Изследването е подготвено от екип на Съюза на урбанистите в България.
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ:
(6) UN Habitat / About us: https://new.unhabitat.org/about-us
(7) ООН, 2015: „Да преобразим света: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие“ (Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development): https://sustainabledevelopment.un.org/content/documents/21252030%20Agenda%20for%20Sustainable%20Development%20web.pdf
(8) ООН 2017 (United Nations, 2017), „Sustainable Development Goals Indicators – Global indicator framework for the Sustainable Development Goals and targets of the 2030 Agenda for Sustainable Development“: https://unstats.un.org/sdgs/indicators/Global%20Indicator%20Framework%20after%202019%20refinement_Eng.pdf
(9) United Nations, UN Habitat: The New Urban Agenda, 2017: http://habitat3.org/wp-content/uploads/NUA-English.pdf
(10) United Nations, UN-Habitat and Economic Commission for Africa, “Towards an Africa Urban Agenda” 2015:
https://unhabitat.org/wp-content/uploads/2016/01/Towards%20an%20Africa%20Urban%20Agenda_with%20the%20forewords.pdf
(11) United Nations, Habitat III, Regional Report “Africa”, 2017: http://habitat3.org/wp-content/uploads/Habitat-III-Regional-Report-Africa.pdf
(12) United Nations, Habitat III, Regional Report “Asia and the Pacific”, 2017: http://habitat3.org/wp-content/uploads/Habitat-III-Regional-Report-Asia-Pacific.pdf
(13) United Nations, Habitat III, Regional Report “Latin America and the Caribbean”, 2017: http://habitat3.org/wp-content/uploads/HabitatIII-Regional-Report-LAC.pdf
(14) United Nations, Habitat III, Regional Report “Housing and urban development and the economic commission for Europe region”, 2017: http://habitat3.org/wp-content/uploads/HabitatIII-Regional-Report-Europe-Region.pdf
(15) United Nations, Habitat III, Regional Report “Arab Region”, 2017: http://habitat3.org/wp-content/uploads/Habitat-III-Regional-Report-Arab-Region.pdf
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари