Строителният бум, миграцията към големия град и стремежът към печалба от реализацията на имоти в зони без цялостно градоустройствено планиране роди интересен феномен в България, в частност в София – нови, модерни и луксозни квартали, на практика обаче гета. Гета, защото са строени без необходимата инфраструктура – пътна и социална, голяма част от тях нямат достъп и до канализация. Затова не е рядкост в столицата ни да се види жилище за стотици хиляди евро, което се намира на черен път или в средата на нищото.Тези квартали изникнаха със същата скорост, с която се разрастват кварталите и поселенията на маргинализираните общности в България – било то роми, било бедно население и от други етнически групи.
Пътят за решаването на проблемите и на двата типа квартали със сигурност минава през финансирането и планирането. При маргинализираните общности обаче нещата се усложняват в известен смисъл заради необходимостта от работа на терен с хората – от всякакви етноси. Може би в това се корени причината не само България, а и други страни да не успеят да се справят с незаконните поселения и постройки в продължение на десетилетия, което продължава да концентрира и генерира бедност, т.е. допълнителни проблеми. Точно това обаче следва да се превърне в твърд мотив за премахване на гетата и осигуряване на достойни жилища за маргинализираните групи. Стига да не е в „луксозните“ гета.
През 2006 г. беше приета Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България до 2015 г. Приемането и беше свързано с членството на България в Европейския съюз (ЕС) и, очаквано, изпълнението и приключи с одобрението на документа от Министерския съвет.Отделно за интеграция на ромите и други маргинализирани общности се изляха стотици милиони евро, които обаче не спомогнаха да постигането на целта, за която са отпуснати. Така и подобряването на жилищните условия, и реалната интеграция на малцинствата си останаха само на хартия под формата на програми и стратегии. Съгласно изчисления, записани в програмата за подобряване на жилищните условия, за построяване на нови ромски жилища, ремонт на съществуващи и изграждане на инфраструктура в ромските квартали трябваше да бъдат вложени почти 1,3 млрд. лева за период от 10 години. Средствата трябваше да дойдат от държавните и общински бюджети. Нищо от това не се реализира.
Със средства от оперативната програма „Регионално развитие“ бяха изградени социални жилища, в които да се настаняват бедни семейства, включително и от малцинствата. Такива има във Видин, Девня, Дупница и София.
Подобни проекти в други градове обаче се осъществяват с променлив успех заради недоволството на граждани, които се опасяват от увеличаване на престъпността. В Русе след четиригодишно забавяне по строежът пак се работи, в Благоевград се строят 172 жилища за почти 10 млн. лева, а Горна Оряховица поне засега се отказа заради протести на хората.
Стара Загора можеше да се превърне в добър пример, но и там плановете за промени буксуват. Местната администрация събори над 170 незаконно построени къщи в ромската махала в периода 2014-2016 г. Живущите получиха право да си построят домове на предоставени от общината парцели, като властите се ангажираха и с прокарването на необходимите комуникации. Хората обаче се отказаха с мотив, че не могат да си позволят цената на строителството. Останалите незаконни постройки в ромската махала в града ще се събарят след като започне строителството на социални жилища в началото на 2019 г. Къде и как живеят и ще живеят засегнатите – никой не може да каже.
Преди няколко години представители на Столичната община почерпиха опит от Мадрид за премахването на гетата в столицата на Испания. За около 15 години местните власти в Мадрид са премахнали над 100 поселения с незаконни постройки. Преди събарянето на постройките със семействата се е работело на терен са им обяснени възможностите. На хората, които отговарят на определени критерии, са им осигурявани общински жилища в други квартали от града, където социално слабите не са мнозинство. Общината в Мадри купувала и социални жилища, като разполага с над 2 500 апартамента, които отдава под наем. България вече има известен подобен опит – от времето на социализма, когато ромски семейства са извеждани от гетата и са настанявани в квартали и блокове с преобладаващо българско население. Учебни заведения, включително и висши, са имали задължителни квоти за прием на роми.
Без значение от това доколко успешен е бил този модел, можем да почерпим опит и да го адаптираме към настоящата реалност. Необходимо е властите да анализират задълбочено нуждата от жилища и обслужваща инфраструктура, за да се разработят дългосрочни програми за трансформиране на бедните квартали. Най-важна е работата с общностите на терен, обясняването на възможностите и обвързването на жилищната помощ с някакви задължения – например задължително образование за всички деца, квалификация, придобиване на професия, курсове за грамотност и т.н.
Хората, които не желаят да напускат кварталите, могат да бъдат подкрепени за ремонтирането на жилищата им и с изграждане на адекватна инфраструктура при подобни условия. Финансирането може да дойде от държавните и общински бюджети, заемни средства и/или от останали пари от европейските програми, които да бъдат пренасочени целево. То със сигурност няма да бъде достатъчно за решаването на проблема, но е добра стъпка в правилната посока. Необходимо е обаче да се работи и с населението от най-многобройната група, за да осъзнае, че интеграция и нормален живот на маргинализираните малцинства може да има само с приемане, а не с изолация.
Миглена Иванова, гост автор по проект Build Solid Ground
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари