Правото на собственост на жените в традиционните общества: Напредък и добри практики

В XXI век по света все още има места, където жените нямат право на собственост. За тях достъпът до земя и жилище означава сигурност, стабилност, независимост и свобода. Подсигуряването на равни права на собственост за жените е една от стъпките за подобряването на техния живот и постигане на равенство между половете, посочва се в доклада „Жените и земята в мюсюлманския свят“ на Глобалната мрежа за инструменти за земята към агенцията на ООН за градско развитие Habitat.

Равенството между половете и адекватният жизнен стандарт се постигат чрез осигуряване на достъп и контрол над земята и други производствени ресурси на жените. Някои от значителните бариери, които пречат на жените да имат достъп до земя и собствено жилище, включват социално приписаните им роли, дискриминационните семейни практики, традиционните норми в някои общества и т.н.

В традиционните общества, особено в мюсюлманския свят, директният достъп на жените до земя чрез покупка или наследство е ограничен и те нямат право да притежават собственост независимо от съпрузите си или други роднини, обикновено синовете. Същевременно дори в тези общества на много жени им се налага да станат глава на семейството поради смърт, трудова мобилност или раздяла без да имат сигурен достъп до собственост, а това ги поставя пред сериозни предизвикателства.

Урбанизацията продължава да играе основна роля в текущите обществени промени. Проучванията изчисляват, че около 30 – 40% от жените в градските райони са отговорни за храната и други домакински стоки. Очаква се този брой да се увеличи в развиващите се страни. Правото на земя, жилище и собственост на жените се регулира от международните, националните, религиозните и обичайните закони. Има и пет практически начина, които улесняват достъпа им до собственост: надграждане на правната рамка, администриране на практики за наследяване, отговарящи на пола, регистриране на брачни договори, увеличаване на достъпа до кредити и микрофинансиране, фокус върху разселените жени и техният достъп до земя.

Целите за устойчиво развитие се застъпват за достъпа на жените до, контрола и притежаването на производствени ресурси, вкл. земя, и необходимостта от равенство между половете при владението. В допълнение към глобалните и регионални рамки, националните конституции, политики, закони и разпоредби играят важна роля за осигуряване на приобщаващ достъп до земя и жилища за всички, включително жените.

В доклада е представена и добра практика от Турция по въпроса за правата на съпружеска собственост. През 1926 г. семейните двойки в Турция могат да инициират развод по взаимно съгласие. Докато съпругата запазва контрола върху правата си на собственост отпреди брака, всички видове имущество, придобити от семейството, са под контрола и управлението на съпруга. В резултат на това много жени губят правото върху собствеността, която е регистрирана на съпруга по време на брака. През 2002 г. е въведен нов Граждански кодекс за постигане на равенство между половете в брака. Съгласно текстовете съпругът вече не е едноличен собственик на имуществото, придобито от семейството, а то е съвместна собственост. При раздяла, ако съпругът претендира за собствеността на имота, трябва да предостави доказателства за преобладаващ интерес върху това имущество. Всеки съпруг запазва индивидуални права на собственост върху неговата лична собственост или върху придобитата преди брака, или получена като лични подаръци по време на брака.

Проучванията показват, че мъжете и жените придобиват по-голямата част от земята в селските райони чрез наследяване. Наследството е един от ключовите начини жените да придобият имущество. Обичайните правила за наследяване и доминираните от мъжете практики усложняват условията на жените, но в други контексти обичайното право предоставя положителни възможности, които дават достъп на жените до земята, както е представено в казуси от Индонезия и Малайзия.

В Малайзия жените и мъжете имат равни права да притежават и наследяват земя съгласно конституцията и законодателството за земята, но правото на мюсюлманките да притежават и наследяват земя се регулира от Шериата. Собствеността върху земята юридически се основава на обичайното право, според което правата на земята се предават от майки на дъщери. Ако двойката няма дъщери, земята ще бъде наследена от племенниците, роднините или най-близките потомци на майката, а не от сина/овете. Шариатските съдилища определят дела на собствеността между двойката. Това се основава на приноса на всеки от съпрузите. Съпругата може да претендира една трета от стойността на земята, придобита по време на брака, в случай на развод или смърт на съпруга, която може да бъде увеличена в зависимост от естеството на извършената от нея работа върху имота. Ако съпругата е помогнала за увеличаване на производителността на земята, тя има право на половината от имуществото.

Нерегистрираните бракове, разводи и многоженство могат да окажат значително въздействие върху сигурността на жените. Брачните режими се състоят от „отделно имущество“ и „режими на съвместна собственост“. Овластяването на жените се насърчава чрез достъпа до съвместни брачни имущества, тъй като засилва правомощията им за управление на имуществото, дава им договаряща сила при евентуален развод и подобрява достъпа им до кредит. Съвместното брачно имущество също е елемент, който балансира възприятието за ролята на жените и мъжете в семейството, като признава критичния принос на жените за цялостното благосъстояние и просперитета на семейството и като цяло дава на жените по-голям статут.

През 1994 г. местните власти в Кайро добавят ключови спецификации към брачните договори, за да подобрят законните права на двамата съпрузи. Разработен е списък от 7 въпроса, който се задава на съпрузите. Сред тях са въпроси, свързани с достъпа до жилища, земя и собственост. Сключват се и различни споразумения, например ако съпругът се разведе с жена си без нейно съгласие и без причина от нейна страна, тя да има право на обезщетение. Днес брачните договори в Египет позволяват включването на клаузи за земя и имущество, но е необходимо повече внимание, за да се даде възможност на египетските жени да използват тази опция.

Липсата на достатъчно финансови ресурси пречи на жените да имат достъп и да купуват земя, собственост и жилища. Това се дължи на ограничения достъп до кредити, безработицата и ниските официални нива на заетост, при които жените печелят по-малко в сравнение с мъжете, заети на подобни длъжности. Социално-икономическото въздействие на кооперациите за насърчаване и укрепване на достъпа на жените до земята и нейното използване в производството, потреблението и прехраната също трябва да бъде признато. Кооперациите могат да играят съществена роля за увеличаване на собствеността на жените чрез предоставяне на решения при липсата на средства за закупуване на собственост. Правителствата трябва да насърчават създаването на женски кооперации и да увеличават фондовете за достъп до облекчени заеми и до пазарите.

Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени разселените лица (бежанци и мигранти заради конфликти, природни бедствия и др.), е достъпът до земя и жилища. Това важи особено за разселените жени, тъй като конфликтите изострят неравенствата и насърчават дискриминацията по полов признак. Дискриминацията също така ограничава възможността на жените да имат достъп до правосъдие. Загубата или невъзможността за достъп до гражданска документация, проблемите със законния престой и липсата на гражданство също ограничават достъпа до земя и друга собственост. Практиката демонстрира как мерките за мир и стабилност подкрепят общността на язидите в Ирак. През годините тази общност се мести неколкократно заради исторически несправедливости и вътрешни конфликти. Повечето от тях не притежават никаква собственост поради дискриминационни политики отпреди десетилетия. През 2014 г. въоръженото насилие ескалира, което доведе до масово разрушаване на домовете и инфраструктурата на общността. Това от своя страна доведе до изселването на над 3,2 млн. души.

Агенцията на ООН за градско развитие Habitat, в партньорство с ПРООН, Глобалната мрежа за инструменти за земята и местните власти, разработи проект, с който да се сложи край на историческата дискриминация на язидите по отношение на правата върху земята и собствеността. През 2017 г. бяха издадени свидетелства за собственост на над 300 семейства. Това са първите документи за владение в общността. Приоритет се дава на домакинства, ръководени от жени.

Миглена Иванова, гост автор по проект Build Solid Ground

Източници:
https://spark.adobe.com/page/wmWaBAODeXUug/

За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg


Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Отбелязаните с ( * ) са задължителни! Вашият коментар ще бъде публикуван под името, което сте посочили, но Вашата електронна поща и сфера на дейност няма да бъдат публикувани, а ще послужат, за да направим работата на Build Solid Ground по-добра.