Една от ключовите стъпки към разрешаването на проблема с бедните квартали и неформалните селища е собствеността. Дългосрочен успех се постига само когато се разработят насоки, които насърчават сигурността на владеене и се предприемат действия за устойчиво развитие на общностите. Трансформиране на бедните квартали и неформалните селища – това препоръчва UN-Habitat – United Nations Human Settlements Programme, Програмата на ООН за населените места и устойчивото градско развитие.
Програмата работи с местни общности и правителства, така че да се мобилизират хора и ресурси за справяне с проблемите на неформалните селища. Проведените изследвания по проблемите на общностите от бедните квартали, водят до извода, че собствеността е едно от най-сериозните предизвикателства. Данни на програмата показват, че по целия свят има около 6 млрд. парцели или единици собственост, но в момента само 1,5 млрд. са официално регистрирани и имат сигурност на владението. На много от нерегистрираните, с неясна собственост, живеят над 1 млрд. души в неформални селища.
Установено е, че съществува връзка между сигурността на собственост и икономическото развитие. Ако твърде голям дял от градските жители нямат сигурност на собствеността, тогава градовете не получават икономически ползи от приходи от данъци и бизнес. Значително намаляват и социалните и културни ползи, които идват от наличието на сигурно място за живеене. Така се увеличават рисковете от политически и социални сътресения, предупреждават от програмата в свой доклад. Дебатите за сигурността на владеене трябва да надхвърлят темата за „притежаването на земя“ и да включат дългосрочните наеми и признаването на права за ползване. Това дава по-големи възможности на хората да се установят, да намерят поминък, да инвестират в подобрения на жилищата си и сами да положат основите на преобразяване на кварталите.
Особено остър е проблемът със собствеността на жените. Жени са глави на домакинствата на над една трета от домакинствата в бедните квартали в много градски райони, но те са дискриминирани при достъпа до земя и жилища и често са най-уязвими що се отнася до сигурността на владение, подчертават от програмата. Усилията за намаляване на бариерите, свързани с достъпа на жените до земя и собственост, се постигат чрез ревизии на политиките, регулаторната рамка и културните норми, за да се разбере как точно жените са изключени от собственост и какво може да се предприеме, за да се промени това.
• В краткосрочен план програмата препоръчва актуализация на кадастралните карти с оглед изясняване на собствеността и земеползването. На тази база трябва да бъде разработена с участието на всички заинтересовани страни, пътна карта, за подобряване на сигурността на собственост без принудителни изселвания, ако се касае за нерегламентирани квартали и селища на публична земя.
• В дългосрочен план местните власти следва да преразгледат планирането, комуналните услуги, препитанието, мобилността и достъпа до базови услуги на общностите в бедните квартали. По места се разработват политики за земята в полза на бедните общности, така че да се внесе сигурност във владеенето.
Що се отнася до нелегалното заселване на частни имоти, вместо принудителни изселвания, местните власти могат да се опитат да договорят компенсация на собствениците на имота с друг, равностоен имот. Необходимо е да бъде прегледана и правната рамка, така че собствениците на земя в границите на градовете да бъдат насърчавани да я използват и развиват. Първа стъпка към преобразяване на бедните квартали и решаване на проблемите със собствеността е изграждането на регистър на жителите и домакинствата, както и излъчване на представителен орган на общността, който да се ангажира с проблемите и пред местната власт и пред кадастралните и поземлени служби. Следва планиране, така че кварталът/селището да започне да отговаря на минималните стандарти за предоставяне на услуги.
Предоставянето на услуги следва да се обвърже обаче реципрочно с данъци и такси. С това ще стартира прилагане на разпоредбите за планиране и законите за земята, за което е добре да се проведе общностна кампания, за да се гарантира, че всички заинтересовани страни разбират ползите от разпоредбите. Оттук насетне може да се мисли за насърчаване на инвестициите в достъпни жилища чрез предоставяне на достъпна земя на инвеститорите, да се ограничи спекулата със земята, да се адаптира нормативната рамка към съвременните проблеми на урбанизацията. Подобни пътни карти или програми следва да се разработят и в българските общини по отношение на кварталите с преобладаващо ромско население, в които значителна част от жилищата са незаконни.
Миглена Иванова, гост автор по проект Build Solid Ground
Източници:
https://www.mypsup.org/library_files/downloads/Security%20of%20Tenure.pdf
https://www.undp.org/content/undp/en/home/sustainable-development-goals/goal-11-sustainable-cities-and-communities.html
https://unhabitat.org/World%20Cities%20Report%202020
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари