Програмата за свързаност на гетата, Ахмедабад, Индия
Фиг. 1 Неформално селище Санджайнагар, Ахмедабад. Източник: Google Maps, 28.10.2019 г.
Анотация
Обект на изследване е Програма за свързаност на гетата, която цели да предостави пакет от физически подобрения (индивидуално водоснабдяване, индивидуална канализация, индивидуални тоалетни, отвеждане на дъждовни води, павирани улици, улично осветление и управление на твърдия отпадък) и инициативи за развитие на общността (подпомагане във формирането на общностно-базирани организации, повишаване на достъпа до първична здравна помощ и образование, подкрепа за дейности, генериращи доходи, и др.) на домакинства в гетата.
Програмата е внедрена чрез партньорства между градската управа, бенефициентите, НПО-та, частния сектор и общностна-финансова институция (SEWA Bank). Предварителното условие е, че услуги трябва да бъдат предоставени само там, където има реално търсене. Поради тази причина участието в програмата е доброволно, като бенефициентите имат собствен принос от около 13% от стойността на предоставената подкрепа. Градската управа също осигурява гаранция на домакинствата бенефициенти, че няма да бъдат изгонени за период от 10 г. след изпълнението на проекта. Това се превръща в силен стимул за обитателите на гетата, самите те да инвестират в подобряването на условията на живот.
Контекст
Ахмедабад е град в Индия с население от 6 357 693 души (2011), от които приблизително 41%, обитаващи територии заети от неформални жилищни структури. Едно от основните предизвикателства пред градската управа е привличането на глобален капитал, но и едновременно с това предотвратяване на маргинализацията на населението с най-ниски доходи. Като финансова столица на щата Гуарахат, Ахмадабад е един от най-прогресивните градове по отношение на финансови, счетоводни и административни реформи. В същото време, градът предприема реформи за подобряване на жилищните условия на най-бедните и уязвими групи от населението. Това проучване се фокусира върху мерки за подобряване на средата – Програма за свързаност на гетата, която е разработена, за да подобри инфраструктурата и да подпомогне местната общност, гарантирайки, че тя няма да бъде принудена да напусне територията след приключване на програмата.
В продължение на 10 г. само 45 неформални жилищни района (от общо 1000) в Ахмедабад се възползват от Програмата, което е едва 3% от населението, обитаващо подобен вид формирования. Въпреки това засегнатите общности значително подобряват нивата на здравеопазване и благосъстояние, като в известна степен някои от обитателите дори стават част от формалната фискална система.
В Ахмедабад има два основни типа квартали с неформални жилищни структури според статута на техните обитатели
• Едните, които са обитавани от нелегални имигранти и самонастанили се;
• Вторите (chawls), които се състоят предимно от работници в околните мелници.
Повечето от тези квартали са ситуирани покрай водни течения или ниско разположени територии около тях и се характеризират с пренаселеност, липса на санитарни условия, несигурно владение (собственост) и високи нива на здравен риск.
Подходът на правителството към различните форми на неформално обитаване се променя през годините. Прилаганите схеми и програми се оказват значително неефективни в това да адресират причините за появата на подобен тип процеси и да намалят нивата на градската бедност. През първите десетилетия от обявяването на независимостта на Индия подходът на правителствените програми е воден от разбирането за „градове – без неформални форми на обитаване“. Последното е свързано с масови гонения и разрушения, последвани от преместване, а в следващи фази и от опити за рехабилитация. Това се оказва неуспешна практика, защото преместването е свързано с прекъсване на връзката с препитанието и увеличаване на разходите за транспорт, тъй като новите квартали често са разположени в периферията. В същото време на мястото на разрушените квартали от самонастанили се, се появяват нови такива. Всички политики, инициирани през 1970-те, демонстрират приемането на неуспеха на този подход и разширяват фокуса на политиките за нискобюджетни жилища с подобряване на условията в неформалните жилища.
На национално ниво също са взети мерки с цел подобряване на живота на обитателите в неформалните селища. През 1973 г. в Гуарахат е приета Наредба с наименование „Подобряване, изчистване и развитие“. Наредбата позволява на правителството да подобрява физическата инфраструктура в неформалните селища като същевременно гарантира финансова възвращаемост на разходите за подобрения, направени от обитателите. С цел успешното прилагане на документа се създава Борд за изчистване на неформалните селища в Гуарахат, който не успява много успешно да внедри новите политики. Изградени са едва 16 700 жилищни единици, като 10 % от тях остават празни, поради факта, че са построени в локации, отдалечени от централните градски части. Друга програма, приложена от правителството е Програма за общностно градско развитие, внедрена през 1970-те. През 2005 г. правителството внедрява програмата Мисия Джавахарлал Неру за градско обновяване, която има амбицията да насърчи фискална и административна реформи в градовете.
Програма за свързаност на гетата
Програмата за свързаност на гетата, също така известна като „Паривартан“(означава „трансформация“), е известна като международна добра практика за осигуряване на подслон за бедните в градовете. Програмата получава Международната награда на общината на Дубай за подобряване на условията за живот.
Програмата за свързаност на гетата има две цели:
• Едната е за подобряване на физическата инфраструктура в неформалните селищни структури за свързване с градските мрежи за водоснабдяване и канализация;
• Другата е свързана с подобряване на социално-икономическите условия на обитателите в същите тези територии.
Очакваният резултат е да се подобри качеството и условията за живот като цяло в града. Програмата стартира през 1995 г. в партньорство с Ахмедабадската общинска корпорация, две градски неправителствени организации, частния сектор, банка (SEWA Bank) и бенефициенти. Участието в програмата е доброволно като общностите е необходимо да покажат желание за участие и финансов принос чрез създаване на общностна организация с подкрепата на участващите неправителствени организации. Общностната организация на следващи етапи е отговорна за поддържане на инфраструктурата, изградена по време на програмата. Местните власти осигуряват подобрения във физическата среда (индивидуално водоснабдяване, индивидуална канализация, индивидуални тоалетни, ретензионни резервоари, павирани улици, улично осветление и сметосъбиране) и инициативи за развитие на местната общност (подпомагане при формиране на местни инициативни групи, достъп до първично здравеопазване и образование, подпомагане при дейности, генериращи приходи). Ахмедабадската общинска корпорация води проекта и има ключова роля при координацията му с различните заинтересовани страни. Също така тя осигурява финансиране за 33% от стойността за подобряване на инфраструктура, 70% от дейностите за формиране на местна инициативна група и 100% от стойността на инфраструктурата за свързване с главните градски мрежи. Най-важното, общинската корпорация гарантира на участващите местни групи, че няма да бъдат изгонени за период от 10 г. след приключване на проекта. Проучване на UN Habitat показва, че осигуряването на сигурност в ползването е най-сигурният метод за борба с бедността в подобен тип територии. Ключова е и ролята на неправителствените организации в мобилизирането на местните групи и информирането им. Банковите институции изиграват роля чрез осигуряване на микрофинансиране и обучения за финансова грамотност. По време на пилотния проект частният сектор осигурява разходи за физическата инфраструктура, както и изгражда някои от инфраструктурните проекти чрез изпълнители.
Програмата за свързаност на гетата успява да се разграничи от познатите до момента подходи на местната управа по няколко начина. Първият, местната община сигнализира, че е готова да не се възприема като единствен доставчик на услуги, а по-скоро е фасилитиращ партньор. Вторият, местната управа преодолява обичайното недоверие, към обитателите, че могат да играят активна роля в процеса на развитие и готовността им да заплащат за услугите. Последният, местната управа признава за грешките свързани с физическото преместване и рехабилитация като подход, който е доказано неустойчив, но и прекалено скъп.
Пилотен проект Санджайнагар
Санджайнагар е избран за пилотен проект, поради това че голяма част от обитателите на квартала са служители в Арвинд Милс (една от местните мелници), както и поради липсата на базова инфраструктура. В Санджайнагар 181 семейства се снабдяват с вода от 4 чешми, имат 10 публични тоалетни и един писоар. Месечните разходи на домакинство са Rs. 2806 (около 36 евро) и приносът от Rs. 2100 (около 27 евро) е голямо предизвикателство. Проектът приключва за период от 8 месеца (в периода август 1996 – април 1997 г.) без надхвърляне на първоначалния бюджет. Дори са намалени разходите за домакинствата, поради подходящия дизайн и избора на нискобюджетни материали.
Програмата е завършена сред 45 неформални квартала, като от нея се възползват повече от 10 000 души. След приключването на пилотния проект в Санджайнагар, местната управа поема изпълнението на физическите намеси в собствени ръце и поема приноса на частния сектор от собствените си ресурси. Така следващите 10-12 квартала се обновяват в партньорство от местната управа, неправителствени организации и с изпълнители на инфраструктурните дейности от частния сектор. Този тип партньорство обаче е съпроводено от неефективност в процеса, закъснения и надхвърляне на предвидения бюджет. За разлика от продължителността на процеса в Санджайнагар, в следващите примери продължителността надхвърля повече от 2 г.
Научени уроци
Програмата за свързаност на гетата е пример за добре проектирана намеса в неформалните селища и в подобряването на условията им на живот в Ахмедабад. Въпреки това, трябва да се погледне критично на процеса, защото той не успя да се репликира и да има по-голямо въздействие. Също така е важно да се осмислят уроците от финансовия инженеринг на програмата, като не трябва да бъдат подценявани възможностите за самоучастие и активирането на допълнителни финансови механизми.
Важно е да се осмислят и институционалните взаимодействия и тяхното припокриване, повтаряне или липса на отчетност са фактори, които е необходимо да бъдат преодолявани, за да се гарантира прозрачност на процеса по обновяване.
Източници на информация
1. Shariya. A. N.d. “Best practices in slum improvement: the case of Ahmedabd, India”. Center for development of finance, Institute for financial management and research. http://www.housingfinanceforthepoor.com/data/images/ahmedabad%20best%20practices%20in%20slum%20improvement.pdf
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари