Пример за градско обновяване на мрежа от гета по продължението на канал „Бенг Буа“, град Банкок, Тайланд
Фиг. 1: Границата между районите Бенг Кън и Лакси в Банкок с канала Бенг Буа, Тайланд. Източник: Google Earth, , 08.04.2019 г.
Контекст на местната проблематика
През последните десетилетия много от каналите в Банкок са били запълнени и традиционните търговски средища по тяхното протежение са преустроени в улици. Заедно с това и много от постройките са премахвани, а местните жители са премествани в други части на града. В същото време много общности все още живеят и се занимават с търговия покрай каналите, но в изключително замърсена среда със сериозни социално-икономически и екологични проблеми и несигурност по отношение на наема на земята. Един от тези канали е „Бенг Буа“ (Bang Bua Klong), преминаващ между районите „Бенг Кън“ (Beng Khen) и „Лакси“ (Laksi), разположени в северните предградия на Банкок. По продължение на 13 км около канала живеят 3,400 семейства в 12 гета (1).
Към 2000 година 5,13 млн. души в Тайланд живеят в 3,750 гета, като повече от 40% от тях са в метрополния регион на Банкок. В периода между 1985 и 2006 година техният брой се е увеличил почти двойно, като гетата са се обособявали предимно в периферните части на града, около канали и жп линии (2). В проучване от 2001-2002 година в Банкок са регистрирани 1,604 територии с характер на гето с общо 283,566 домакинства. Те са разположени върху територии, които са частни имоти или върху по-големи терени държавна собственост (2).
В следствие на масовата трудова миграция от средата на 20-ти век, в големите градове на Тайланд се наблюдават тенденции на засилваща се жилищна криза, като последиците от нея са особено изразени в гетата. Такъв е случаят и с територията около канала „Бенг Буа“, характеризираща се с лоши жилищни и санитарно-хигиенни условия и екологично замърсяване. Честите наводнения, рискът от пожари, лошото качество на публичните пространства, както и социалните проблеми са сред основните предизвикателства. Липсата на система за управление на отпадъците, отводняване и водоснабдяване довела до сериозно замърсяване, като същевременно много от домакинствата използвали водите от канала. Много от сградите са били построени върху греди над самия канал, а лошите жилищни условия възпрепятствали възможността за достъп на превозни средства със специален режим на движение (Фиг. 1), (1).
Съществено предизвикателство пред общностите, живеещи в близост до канала, е ниското ниво на сигурност по отношение на наемането на земята, която е собственост на Министерство на финансите (Treasury Department). Поради липсата на договор хората, живеещи и работещи там поколения наред, са били заплашени с изгонване (2).
Фиг. 2: „Бенг Буа“ преди обновяването – (отляво) ACHR, https://archinect.com/news/gallery/22642717/3/design-with-the-other-90-cities-opening-october-15-at-the-united-nations, (отдясно) Belle Ville: https://kusumaningrumratna.wordpress.com/2014/07/02/slums-before-upgrading-baan-mankong/
Иницииране на процеса. Стратегическа рамка
През 1996 година общината обявява намеренията си за преустройство на канала „Бенг Буа“ в четирилентов булевард, но местните жители отказват да се преместят (3). Така през 1999 година 12 общности по продължение на канала създават общностна мрежа „Бенг Буа“ и се включват в „Програмата за обновяване на гетата в Тайланд“ (Baan Mankong Community Upgrading Program) за справяне с жилищните и екологичните проблеми. Основната цел е „да се защити правото на местните жители да останат да живеят там и да се подобри качеството им на живот“ (4).
Програма за обновяване на гетата в Тайланд
Обновяването на канала „Бенг Буа“ е един от пилотните проекти на „Програмата за обновяване на гетата в Тайланд“, разработена през 2003 година. Това е „една от малкото национални програми, насочени към подобряване на качеството на живот в най-бедните квартали с активното участие на общностите“ (5). Чрез нея общностите получават гъвкава финансова подкрепа от местни спестовни групи, достъпни наеми и сигурност по отношение на наемането на земята, следвайки принципа „да се погрижим за всички“ (“leaving no one behind”). В началото на нейното реализиране е проведено проучване сред всички бедни общности в Банкок, в което са посочени специфичните проблеми и потребности на всяка една от тях (5). От 2003 година насам програмата е реализирана в над 240 града в Тайланд, като до 2014 година е обхванала 1,800 общности с над 96,000 домакинства, което представлява около 15% от населението в гетата в Тайланд (6).
CODI и другите участници в процеса
За изпълнението на програмата отговаря обществената организация CODI (The Community Organizations Development Institute), която е създадена през 2000 година към Министерството на социалното подпомагане и сигурността, с цел подпомагане на бедните общности чрез координиране и финансиране на процеса. Заедно с местните общности, НПО организации, районните администрации „Бенг Кън“ и „Лакси“, експерти от местния университет (Spiratum University) и други професионалисти в областта на обновяването са сформирани работни групи по създаването на планове за обновяване и подобряване на условията на живот по продължение на канала (Таблица 1), (6).
Таблица 1- Ключови роли и дейности на участниците в процеса
Реализация на инициативата и резултати
Като следствие от намерението на общината за преустройство на канала „Бенг Буа“ в булевард през 2004 година е създадена местна група за спестявания и след събирането на достатъчно средства през 2006 година започва обновяването (7).
Подобряването на обитаването е сред ключовите характеристики на обновяването на канала. Съвместно с местните общности и архитекти от университета са разработени прототипи на жилищни сгради в три варианта – 1) свободно застрояване, 2) свързано застрояване в два имота (къща-близнак) и 3) група от сгради в свързано застрояване. Всички те са двуетажни къщи с жилищна площ от приблизително 90 м2 с кухня, баня, две спални на втория етаж и тераса в предната част. Всяка от тях струва около US$ 6,000 за грубия строеж, без довършителните работи и обзавеждането. Голяма част от старите постройки са разрушени, като в близост са изградени временни постройки с финансиране от CODI в размер от US$ 520 (6, 8).
Междувременно са изградени апартаменти за отдаване под наем. Средствата от наемите се използват за развитието на фонд за социално слаби в общността. Чрез тях и субсидии в малък размер е изграден дом за социални грижи “Baan Klang“, в който се предлага помощ за най-уязвимите от общността – възрастните и хората с увреждания без близки. Във фонда всеки месец се отделя сума за подпомагане при сключване на бракове, раждане или в случай на смърт, както и за стипендии за деца и младежи (6, 8).
За справяне с екологичните проблеми голяма част от сградите са построени с естествени материали и във всеки дом е внедрена система за филтриране на отпадните води от кухните. Филтрите са изработени от местните жители с материали, закупени от местния пазар. Всеки филтър струва около US$ 8, а отпадният материал се използва от общността за изработване на свещи. Отпадъчната вода се отвежда към централна пречиствателна станция, където се филтрира и част от нея се използва за напояване. Същевременно са проведени големи акции за почистване на канала, като до брега е отворен пункт за събиране на отпадъци, които всяка седмица се извозват с лодка от районната администрация (6, 8).
За подобряване на икономическия статус на населението много от хората били заети в строителството на новите жилища. Квалифицираните работници получавали по 250 Baht (US$ 7,25) дневно, а неквалифицираните по 220 Baht (US$ 6,35). Финансирането е от програмата, както и от бюджета на семейството, за което се строи къщата. Сключено е „приятелско споразумение“, според което членовете на общността осигуряват вода и храна на работниците. В процеса много хора са се обучили и са създали „Център за домашни услуги“, чрез който са продължили да работят за обновяване на други бедни територии (6, 8).
С новото разположение на сградите е обособено място за публични и зелени пространства, обществени сгради като детски градини, общностни центрове и др. Създадена е нова алея чрез разширяване и обезопасяване на съществуващата еднометрова пътека. Тя е разширена на 3 метра, като целта е да свързва всички общности и публични пространства по продължение на канала. Една част е построена със средства от общността, като под нея е изграден канал за отводняване, а друга част е залесена, поставени са стъпала към канала и подпорна стена с финансиране от районната администрация. По този начин е създаден механизъм, наречен от местните „Споделяне на земята“, с който „връщат обратно земя за публично ползване от общностите от двете страни на канала“ (4). Идеята за изграждането на 3-метрова алея е да бъде достатъчно широка за преминаване на превозно средство в случай на спешност и в същото време да е достатъчно тясна, за да се ограничи регулярното преминаване на автомобили. Предвидени са места за засаждане на дървета, открити пространства за игри, търговия, фестивали, церемонии и др. (Фиг. 2), (4, 8).
Фиг. 3: „Бенг Буа“ по време и след обновяването, Design Other 90 Networks: https://www.designother90.org/solution/bang-bua-canal-community-upgrading/
Паралелно с подобряването на качеството на физическата среда са организирани и множество събития за сплотяване на общностите и обмен на знания. Изграден е общностен и здравен център в сграда, завещана от един от лидерите на общността, за публично ползване. Други семейства са предоставили част от първите етажи на къщите си за срещи на общностите. Възрастните хора са създали собствен клуб, в който всеки месец се провежда среща с лекар. Също така е изградена библиотека и е създаден център, в който се организират специални дейности за деца и младежи (8).
Като резултат от дългогодишни преговори местните общности сключват споразумение с правителството за наем на земята за 30 години на достъпна цена, което да гарантира сигурността на общностите (4). Финансова подкрепа е предоставена от CODI за заеми с ниски лихвени проценти (2%), субсидирани от програмата. Всяко семейство може да получи до 300,000 Baht (US$9,000), като заемите се дават колективно и 10% от сумата се отделя в спестовна сметка на общността. Осигурена е безвъзмездна помощ за провеждане на семинари, координационни срещи, курсове за преквалификация и насърчаване на общността за включване в процеса (8).
Научени уроци
Казусът от Банкок представя пример за иницииране на градско обновяване от местните общности и същевременно прилага национална програма за подобряване на бедните територии с участието на различни регионални, градски и местни партньори. Ключово за успешното осъществяване на програмата е реализирането на вдъхновяващи пилотни проекти, създаване на центрове за обучение и срещи, координация между различните участници и обмен на знания помежду им. От съществено значение за устойчивото развитие на територията е управлението на ресурсите и прилагането на решения, които отговарят на специфичните потребности на общностите на база предварително проведени изследвания и работа с и на всяка общност. Поставянето на потребностите на общността в центъра на процеса и прилагането на гъвкавост по отношение дизайна и финансирането, с грижа за най-уязвимите в общността, е сред ключовите фактори за постигането на успешно градско обновяване (5, 9).
Източници на информация
1. Veryan Blake, “Slum Regeneration Bang Bua Bangkok”, 21.03.2009. https://www.slideshare.net/geoogle/slum-regeneration-bang-bua-bangok-1179233
2. Yap Kioe Sheng, Kittima Leeruttanawisut, “Informal Settlements in Bangkok: Origins, Features, Growth and Prospects”, ACADEMIA, 2017. https://www.academia.edu/28672364/Informal_Settlements_in_Bangkok_Origins_Features_Growth_and_Prospects
3. Nattawut Usavagovitwong, Prayong Posriprasert, “Urban poor housing development on Bangkok’s waterfront: securing tenure, supporting community processes”, Sage Publishing, 2006. https://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/0956247806069629
4. CODI, “Bang Bua Canal Community Network in Bangkok: The redevelopment of 12 canal-side communities along Klong Bang Bua”, 2006. https://www.codi.or.th/downloads/english/Baanmankong/Canal_side/Bang%20Bua%20Story%20March%202006.pdf
5. Tanvi Bhatkal, Paula Lucci, ODI – Overseas Development Institute, Case Study Report Urban Poverty, “Community-Driven Development in the Slums: Thailand’s experience”, 2015. https://www.odi.org/sites/odi.org.uk/files/odi-assets/publications-opinion-files/9668.pdf
6. Asian Coalition for Housing Rights (ACHR), “A Conversation about Upgrading at Bang Bua”. http://www.achr.net/upload/downloads/file_13122013115706.pdf
7. Archer, Diane, “Social Capital and Participatory Slum Upgrading in Bangkok, Thailand”, Sidner Sussex College, Department of Land Economy, University of Cambridge, 2009, с. 85. https://core.ac.uk/download/pdf/42337206.pdf
8. Community Act Network (CAN), “Baan Mankong at Klong Bang Bua Community Guidebook”, 2012. http://www.achr.net/upload/downloads/file_13122013125418.pdf
9. Somsook Boonyabancha, CODI, “Baan Mankong: going to scale with “slum” and squatter upgrading in Thailand”, 2005. https://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/095624780501700104
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари