Нов облик на жилищните квартали. Как се променят панелните блокове – поглед към европейски страни и България.

Панел или тухлен апартамент? Старо жилище или ново строителство? Този въпрос е толкова спорен и буди толкова много дебати, колкото онзи за кокошката и яйцето. Панелните жилища са част от облика на всеки град у нас и като че се приемат като запазена марка на всички страни от бившия социалистическия блок.

Всъщност историята на този тип строителство започва в САЩ. Първите панелни сгради са построени в началото на 20 век в Куинс – предградие на Ню Йорк. В Европа първите страни, които приемат това строителство са Великобритания и Германия.
У нас те се появяват едва в началото на 50 – те години на миналия век. С развитие на индустриализацията и миграцията на хората към градовете, нараства нуждата от жилища за населението. Държавата започва да търси начин за бързо изграждане на блокове и именно панелните конструкции се оказват отговорът на този въпрос.

Първите панели у нас са произведени през 1957 г., а през 1958 в София e построена опитна 4-eтaжнa сграда. С времето и през годините тези жилища се усъвършенстват, променя се разпределението, броят на стаите, фасадите, балконите. Реално днес в различните квартали на София може да се проследи и начинът, по който са се променяли тези жилища. През годините панелното строителство се превръща в мащабна социалистическа индустрия, в която са заети хиляди хора и която дава дом на стотици хиляди жители на столицата.

Въпросът днес е, колко още тези жилища ще могат да съществуват? Трябва ли да се разрушат, колко здрави конструктивно са и колко още живот има в тях. И ако според хората, участвали в построяването на първите сгради у нас, те имат още години потенциал и са толкова здрави, колкото всяка друга сграда, редица предприемачи защитават тезата, че са „бомба със закъснител“.

Факт е, че тези блокове остаряват, погрозняват и определят облика на средата, в която живеем. Разхождайки се в кварталите на София (и не само), гледката на места е потресаваща – полуизолирани фасади, олющена боя, крещящи цветове, конструктивни промени, чиято законност не е сигурна. И може би именно тази отблъскваща гледка е причината да приемаме тези панелни блокове като втора класа имоти.
Но България не е единствената страна, в която има квартали с панелни жилища. Ярък пример е Германия, а решението е едно – цялостно и целенасочено саниране, водено от община и държава.

По времето на ГДР в Берлин са построени 270 000 панелни сгради. След обединението на Германия управляващите разбират, че този вид строителство ще загуби популярност и създават нова концепция, която се прилага от 1993 година., разказва в интервю за Deutche Welle проф. Барбара Киселер. Градът участва в създаването на европейския проект Baltic Energy Efficiency Network for the Building Stock, в който, заедно с партньори от Балтийските страни издава наръчник с мерки за енергоспестяващо саниране на панелни блокове.
В основата на санирането стои поддържането и енергийното модернизиране на сградите (създаване на модели за саниране). След това идва облагородяването на кварталите и на трето място – озеленяване. Благодарение на тези три стъпки цели квартали придобиват напълно нов облик.

Защо обаче този модел не е приложим у нас?
Един от големите проблеми, който стои пред българските квартали е собствеността. В един блок с осем етажа, например, броят на собствениците е огромен. Според входовете и жилищата на етаж, може да достигне и до над 100 семейства. Обикновено въпросът за поддръжката на общите части е спорен и в повечето случаи води до конфликти. Опитите за справяне с проблема чрез промяна на Закона за етажната собственост засега не дават резултат, а проблемът продължава да зрее.
Според проф. Киселер, за да има ефект от санирането, то трябва да обхваща целите комплекси, а не отделни сгради. Освен това трябва да се търси решение заедно с обитателите на сградите, което да е приемливо и за тях.

Националната програмата за енергийна ефективност
закъсня, но започна с големи очаквания и обещания за бързо и ефективно справяне с проблема, но към момента добрите примери са все още много малко. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) към 31 декември 2018 г. са стартирали дейности по 98,8% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по Националната програма.
Предвижда се през 2019 г. да бъдат обновени още 29 342 жилища в общо 444 сгради. Според данните, последните одобрени за реновиране сгради се очаква да бъдат завършени в края на 2019 г. Но в страната остават още близо 42 000 сгради, които трябва да се реновират по нов механизъм. От МРРБ коментират, че това може да се случи чрез съфинансиране от собствениците на жилища, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и др.

Що се отнася до ефектите от досегашните мерки, те са забележителни – спестени над 157 килотона въглероден диоксид и 470 000 мегаватчаса електроенергия годишно, по – топли и комфортни домове, по – ниски сметки за отопление, и не на последно място – по – красив облик на блоковете.
От МРРБ посочват, че по програмата до 2025 г. трябва да продължи с включване на еднофамилни сгради, с въвеждане на алтернативен източник на финансиране, с диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната, трябва да акцентира сградите да се снабдяват с мерки за енергийна ефективност, отговарящи на клас “B”, както и да се разшири обхватът с дейности като опазване на въздуха, подмяна на отоплителни и горивни инсталации, подмяна на ВиК системите.

Как го правят в Европа
Както вече споменахме, опитът на Германия е изключително ценен. В годините на масово саниране на панелните комплекси става популярна т.нар. Берлинска стратегия, която включва пакети от мерки – финансово насърчаване, консултации, разяснителни кампании и дискусии със собствениците на жилищата, като се взимат под внимание техните искания и възгледи.
Русия използва опита на Германия и прилага подобни мерки и решение за саниране на техните панелни жилища. Често срещано явление в страната е допълнителното надстрояване и пристрояване на сградите, като се прилагат различни варианти.

Интерес заслужава политиката на Чехия и Словакия. В тези страни повечето панелни жилища вече са санирани, благодарение на ранното осъзнаване на правителствата, че животът на тези сгради не е вечен. За да се избегне нуждата от събаряне на панелките, до което би се стигнало, ако не се приложат някакви мерки, се взима решение за обновлението им. Средствата идват една част от евро програми, а друга – от самите собственици на апартаменти. За да покрият самоучастието си, правителството им предоставя 5-годишни безлихвени заеми. В допълнение Словакия финансира своята програма за саниране и с приходи от продажбата на вредни емисии. Същата е схемата за финансиране и в Чехия. Политиката за саниране и в двете страни продължава, а програмите, разработени от тях са изключително мащабни и целенасочени, с активното участие на гражданите и все по – нарастващ бюджет.
Макар и закъсняла със своята програма, за българските панелни жилища има надежда. Всичко е въпрос на целенасочена политика, правилно планиране, закони, държавна подкрепа. И на лично самосъзнание.

Петя Ралчева, гост автор по проект Build Solid Ground

За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. https://www.facebook.com/HabitatForHumanityBulgaria


Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Отбелязаните с ( * ) са задължителни! Вашият коментар ще бъде публикуван под името, което сте посочили, но Вашата електронна поща и сфера на дейност няма да бъдат публикувани, а ще послужат, за да направим работата на Build Solid Ground по-добра.