Светът е изправен пред безпрецедентни темпове на градска експанзия. Според Организацията на обединените нации (ООН), 55% от световното население в момента живее в градове. До 2050 г. се очаква този брой да достигне 68%, което означава, че нови 2,5 милиарда души ще се пренесат към градските райони. Само в Китай очакванията са цели 900 милиона души да обитават градските райони.
И ако на пръв поглед изглежда, че градовете непрекъснато се разширяват, реално растежът на населението исторически се случва в цикли. В основата на всичко това стоят изобретенията и иновациите, които влизат в живота на хората. Например, появата на автомобила в началото на 20-ти век улеснява придвижването. Днес, 100 години по-късно, градовете ни като че са проектирани по-скоро за автомобилите, вместо за хората. Това „удобство“ обаче води след себе си редица проблеми – по-мръсен въздух, заседнал начин на живот, задръствания, повече здравословни проблеми, които произлизат от горепосоченото.
Днешните градове вероятно са на ръба на най-голямата световна икономическа трансформация. Кое е важното днес обаче? На какви проблеми и въпроси трябва да обърнат внимание управляващите?
В свой доклад експертите от McKinsey посочват няколко тенденции, които ще определят бъдещето на градовете по света.
В търсене на млади хора
Експертите смятат, че промените в населението ще окажат драматично въздействие за търсенето на талантливи млади хора в градските райони. От 2000 г. до 2012 г. нарастващото население е основният двигател на растежа на градовете, като приблизително 60% от растежа на БВП на големите градове се корени в него, а останалите 40% се дължат на повишаването на дохода на глава от населението. Сега обаче градовете усещат последиците от двойната демографска промяна. Първо, темпът на градска миграция намалява в много региони. Второ, средната възраст на световното население се увеличава, поради намаляващите равнища на раждаемост и застаряващото население.
Въздействието на тези демографски промени върху градовете е свързано с изместването от селските към градските райони. В Европа и Съединените щати от 80 до 85% от населението живее в градовете. В Китай жителите на градовете съставляват около 50% от цялото население. В Индия пък само около 20% от населението живее в градовете.
Тъй като преходът от селските към градските райони продължава и след като населението остарее, броят на младите хора в тях (на възраст между 15 и 29 години) ще намалее. До 2025 г. повече от 60% от големите градове в развитите региони и 47% в развиващите се региони ще имат по-малко млади хора, отколкото днес.
С намаляването на броя на младите хора търсенето на кадри ще се засили. И докато градовете трябва да привличат предприятия, които ще увеличат броя на работните места, те също ще трябва да създадат жизнена, годна за живеене среда, подходяща за висококвалифицирани хора.
Все по-свързан свят
През последните две десетилетия миграцията замъгли географските граници. Докато някои градове вече са космополитни, други активно развиват политики и инфраструктура за привличане на чужденци.
Дубай в момента е най-космополитният град в света, като чужденците, които са родени в чужбина, съставляват 83% от населението му. Неговите жители са от над 200 страни и говорят повече от 140 различни езика. След Дубай е Брюксел, в който 62% от населението са чужденци, жителите му са от около 140 страни и говорят на 86 различни езика.
Размиването на тези граници има важни икономически последици. Според McKinsey глобалните потоци (на стоки, услуги, активи и хора) допринасят между 250 и 450 милиарда долара годишно за световния БВП, т.е. от 15 до 25 процента от общото глобално производство. Развитите икономики, поради това, че са по-свързани, виждат до 40% повече ползи от БВП, отколкото развиващите се страни.
Според Connectedness Index на McKinsey Global Institute, който класира страните по интензивността и глобален дял от общия поток на стоки, услуги, финанси, хора и данни и комуникация, Германия е на челно място в списъка за свързаност, следвана от Хонконг и САЩ. Някои активно развиващи се икономики, като Бразилия, Китай, Индия, Мароко и Саудитска Арабия, бързо стават все по-свързани. С все по-нарастващата сила на цифровизацията, възможностите за бизнес ще стават все по-големи, нещо, от което трябва да се възползват не само големите, но и по-малките градове. Т.е. пари ще има там, където градовете най- умело успеят да преминат към трансформация и смарт технологии.
Уязвимост
В основата на бъдещето на градовете стои потреблението, а то от своя страна изисква ресурси – вода, електроенергия, храна. До 2030 г. търсенето на вода се очаква драстично да надхвърли предлагането в няколко града в Индия, Китай, Африка и Северна и Южна Америка. До 2025 г. много градове в развиващия се свят също вероятно ще страдат от недостатъчно енергийно снабдяване, поради очакваното увеличение на търсенето.
Климатичните промени са друг фактор, който ще окаже влияние върху бъдещето на градовете. Броят на природните бедствия между 2010 г. и 2014 г., е еднакъв с този на бедствията между 1980 г. и 1991 г., почти три пъти по-дълъг период. Това води до недостиг на храна, вода и множество епидемии.
Не на последно място идва и социалният стрес, който може да се дължи на лошо управление, прекомерно бързата урбанизация, неравномерно разпределение на богатството и безработица сред младите хора. С нарастването на БВП обаче социалният стрес изглежда намалява в по-голямата част от градовете.
Технологии и тяхната трансформираща роля
Цифровизация, мобилни приложения, бурното развитие на споделената икономика са и настоящето, и бъдещето, което ще преобрази градовете. Между 2013 г. и 2025 г. се очаква разделяне на сектори като мобилността и финансирането на недвижими имоти да нарасне много по-бързо от по-традиционните сектори, които не са споделени. Очаква се приходите от споделена икономика да нараснат с около 35% годишно, което е около десет пъти по-бързо от широката икономика.
След десетилетие на експерименти интелигентните градове също навлизат в нова фаза. Въпреки че цифровите решения са само един от инструментите, необходими за промяната на града, те са най-мощните и икономически ефективни решения, които биха могли да подобрят качеството на живот с до 30%.
И все пак цифровите технологии също представляват значителна заплаха – кражба на лични данни, кибер престъпления, кражбата на самоличност.
Как трябва да изглеждат градовете на бъдещето
Градът на бъдещето трябва да отговаря на нуждите на своите жители. Днес проблемите, които предстоят да бъдат решени са не един или два – престъпност, замърсяване, управление на отпадъците, мобилност, сигурност, липса на основни комунални услуги, обществен транспорт, лошо качество на жилищата.
Пред градските лидери също стоят редица предизвикателства. Те трябва да дадат приоритет на благосъстоянието на своите обитатели, да работят за постигане на жизнена и гъвкава екосистема.
Най-добрите градове в бъдеще вероятно ще имат следните характеристики:
– Работна среда, която привлича най-добрите световни таланти. Благодарение на гъвкавите работни места и работното време, както и на удобството, осигурено чрез технологията, идеалният град ще има икономика, подхранвана от образовани хора, които се адаптират лесно.
– Гъвкава и устойчива среда – това означава по- чиста среда, по-екологично строителство, базирано на предварително изработени, модулни строителни материали и ефективни строителни техники. Градовете ще бъдат нетни генератори на енергия и храна.
– Достъпни жилища за всички – в редица държави правителствата вече са взели мерки под формата на жилищни субсидии, привилегировано финансиране или различни форми на контрол на наемите. В градовете на бъдещето изграждането на интелигентни и достъпни домове ще бъде приоритет, наред с устойчивото строителство и устройственото планиране.
– Революция в транспорта. Автомобилите на бъдещето са самоуправляващи се, електрически, умни. Те ще бъдат не само за превоз, но и за работа и забавление, проблемът с паркирането ще се реши, защото колите сами ще намират пътя към най-доброто място. Благодарение на изкуствения интелект ще се промени градският транспорт. Всичко това ще доведе до по- малко (или никакви) задръствания.
– Чистият въздух ще бъде в основата на града на бъдещето. Това означава оптимални температури на околната среда и безвредно слънце. Решаващо значение за това има градското проектиране, което ще се основава на мрежа от взаимосвързани паркове, градини и зелени фасади, автономни сгради, които използват вятъра и слънцето, за да бъдат независими от енергия и вода.
– Лесен достъп до здравословни и пресни храни. Високопроизводителното градско и вертикално земеделие, с помощта на най-новите технологии, в съчетание с оптимизирана верига за доставки, ще гарантира, че хората ще получат висококачествена храна.
– Подкрепа за активен начин на живот и много обществени пространства, които ще създават чувство за общност и емоционална привързаност.
– Защита от изкуствени и природни бедствия. Интегрираната система, обхващаща климатични сензори, основни градски инфраструктурни системи ще помогне за предпазване на градовете от природни бедствия и инфраструктурни аварии.
Проблемите пред градовете са много, а бъдещето, което предстои, ако те бъдат преодолени, изглежда повече от добро. Въпрос на политика е обаче всичко това да се случи. Някой ден. След 20, 30 или 50 години…
Петя Ралчева, гост автор по проект Build Solid Ground
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари