Смята се, че до 2050 г. повече от 2/3 от населението на света ще живее в градовете, в сравнение с около 54% днес. Въпреки че много ползи от организираните и ефективни градове са добре разбрани и документирани, без съмнение трябва да признаем, че тази бърза, често непланирана урбанизация носи рискове от дълбока социална нестабилност, рискове за критичната инфраструктура, потенциални водни кризи и възможно опустошително разпространение на болести. Тези рискове могат да бъдат допълнително изострени, тъй като този безпрецедентен преход от селските към градските райони продължава.
Дали и колко ефективно тези рискове могат да бъдат избегнати, все повече ще се определя от това колко добре се управляват самите градове. Повишената концентрация на хора, физически активи, инфраструктура и икономически дейности означава, че опасностите на ниво град носят все по-голям потенциал да разрушат обществото от когато и да било.
„За“ и „против“
Нека не бъдем разбирани погрешно. Урбанизацията по никакъв начин не е лоша. Тя носи важни ползи за икономическото, културното и общественото развитие на човечеството по целия свят. Има много икономически ползи от това, освен това близостта и разнообразието на хората може да доведе до иновации и създаване на работни места, защото обменът на идеи поражда още нови идеи.
Но тези утопични концепции са застрашени от някои от факторите, които водят до бърза урбанизация. Например, един от основните е миграцията между градовете и селата, предизвикана от перспективата за по-големи възможности за заетост и надежда за по-добър живот в големите населени места. Бързо нарастващата гъстота на населението може да създаде сериозни проблеми, особено ако усилията от страна на местните власти не са достатъчни, за да се справят с притока на нови жители.
В краен случай резултатът може да бъде широко разпространена бедност. Прогнозите сочат, че 40% от градската експанзия в света се осъществява в гета, което изостря социално-икономическите различия и създава нехигиенични условия, които улесняват разпространението на болести.
Но кои са основните рискове за човечеството, породени от концентрацията на хора в градовете? Нека разгледаме 5 от тях.
За инфраструктурата
Качеството на градската инфраструктура е от основно значение за удовлетворението от живота на жителите, социалното им включване и икономическите възможности. То също така определя устойчивостта на града към редица глобални рискове, по-специално екологични, социални и свързани със здравето, но също така и икономически опасности като безработицата. Наличието и качеството на инфраструктурата са в основата на много от предизвикателствата, пред които са изправени бързо урбанизиращите се градове в развиващите се страни.
Според експертите, инвестициите в инфраструктурата в повечето развити икономики са недостатъчни за поддържане на качеството на инфраструктурата. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правителствата ще трябва да изразходят приблизително 71 трилиона долара до 2030 г., за да осигурят подходяща глобална инфраструктура за електроенергията, автомобилния и железопътния транспорт, телекомуникациите и водата.
Това ниво на финансиране може да не е постижимо, следователно градовете търсят публично-частно сътрудничество, за да включат частния сектор в проектирането, изграждането и поддръжката на градската среда.
За здравето
През 20-ти век жителите на градовете все повече се възползваха от по-добър достъп до образование и здравеопазване и по-благоприятни условия на живот изобщо. Спешната медицинска помощ може да бъде достъпна в рамките на минути и напреднала апаратура за лечение е лесно достъпна. Въпреки това, когато урбанизацията се случва бързо и непланирано, комбинацията от висока гъстота на населението, бедност и липса на инфраструктура може да има обратен ефект, стимулирайки процъфтяването на заразни болести.
Удивително е, че днес почти 700 милиона жители на градовете нямат достъп до адекватни санитарни условия. Проблемът е особено обострен в Африка, на юг от Сахара и в Централна Азия, където 62% и 43% съответно от градското население живеят в гета и живеят в неприемливи нива на риск от много сериозни инфекции.
За достъпа до земя и жилища
Очаквано, колкото по-пренаселен е един град, толкова по-трудно ще бъде за неговите жители да се сдобиват със земя и жилища. Това е един от проблемите, с които Хабитат България се занимава от години и следи изкъсо, опитвайки се да промени негативната статистика. А тя сочи, че има глобален проблем с този достъп.
В едни от най-големите градове малцина са тези, които притежават собствени домове, което значително влошава качеството на живот – както финансово, така и морално. За съжаление, едно населено място рядко е готово да поеме огромния наплив от нови жители, които се заселват там. А както се досещаме, бум на строителството не е универсално решение на това сложно уравнение, защото той би донесъл множество икономически, екологични и социални щети. Тук също е необходимо много добро градско планиране, което е съобразено с всички ползи и потенциални вреди за градовете и тяхното население.
За изменението на климата
Бързото, неадекватно и лошо планирано разширяване на градовете може също да доведе до силно излагане на градското население на последиците от изменението на климата. Миграцията от селските райони към градовете е поне частично обусловена от нарастващото разпространение на екстремни климатични условия; само че градовете често са разположени близо до морето или до естествени водни пътища, където са изложени на по-голям риск от наводнения. Петнадесет от двадесетте световни мегаполиса – тези с над 10 милиона жители – се намират в крайбрежните зони, застрашени от повишаване на морското равнище и унищожителни бури.
Превръщането на градовете в по-устойчиви на екстремни метеорологични явления трябва да бъде приоритет както за местните власти, така и за частния сектор.
За социалната стабилност
Капацитетът на градовете за осигуряване на по-добър живот вече до голяма степен определя глобалния растеж: малко повече от половината от населението на света живее в градове, но те генерират над 80% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). В крайна сметка от новите жители в градовете се очаква да създадат по-голяма икономическа стойност, отколкото биха имали в селските райони. Това от своя страна има потенциал да доведе до по-голямо лично богатство и желание за защита на личните активи и доходи.
Все пак, дори когато градовете са успешно развиващи се, процесът на усвояване на мигрантите в градските икономики не е винаги гладък. Докато преместването в един град предлага на хората повече възможности за подобряване на условията им на живот, високите битови и конкуренцията за работни места могат да им изиграят лоша шега.
Освен това бързата и непланирана урбанизация може бързо да доведе до повече насилие и социални вълнения. Увеличаването на неравенствата също е очевидно по-видимо в градските, отколкото в селските райони. Комбинацията от неравенство, конкуренция за оскъдните ресурси като земя и жилища, безнаказаност от закона и слабо управление на града увеличава риска от насилие и потенциални спадове в закона и реда.
Ето защо сериозно трябва да се замислим, независимо от коя страна на барикадата сме – управници или жители, независимо дали управляваме градовете със собствената си ръка или ги населяваме, допринасяйки за тяхното разрастване и концентриране.
В крайна сметка, урбанизацията създава възможности за хората, но също така увеличава рисковете за цялото човечество – не само за жителите на големите населени места. В този ред на мисли, или трябва да ограничим този процес, или да работим върху градското планиране и доброто управление с ефективни регулаторни рамки.
Катя Димитрова, гост автор по проект Build Solid Ground
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари