След няколкогодишно говорене и отлагане България най-сетне има разработена нова жилищна стратегия със стратегически и специфични цели, заложени в нея. Конкретни политики, стъпки и изчисления как те ще бъдат изпълнени обаче отново липсват. Така документът признава проблемите на жилищния сектор, които се задълбочават заради лошото управление и поддръжка на жилищния фонд и миграцията. Новата стратегия обхваща периода 2018-2030 г.
Документът предвижда към 2030 г. жилищният пазар да е балансиран от държавата и общините, а жилищният фонд да стане качествен, енергоефективен и безопасен (със здравословен микроклимат), да се поддържа и управлява адекватно, необитаемите жилища да се сведат до минимум. Предвижда се също така да се изяснят отговорностите на участниците на жилищния пазар – държава, общини и частни лица, пазарът да стане по-прозрачен и насочен към платежоспособното търсене.
Главната стратегическа цел на документа е изграждане на устойчив жилищен сектор. Специфичните цели предвиждат установяване на работещ механизъм за адекватно управление и поддържане на жилищния фонд, осигуряване на финансово достъпни жилища, което ще стане чрез пряко подпомагане на уязвими групи (достъпни жилища за млади, квалифицирани кадри, общински социални жилища, отдавани под наем, защитени жилища под наем и жилища за бездомни), както и разпределяне на отговорностите на централната и местната власт. В стратегията се признава, че жилищният пазар в България е изкривен, жилищният фонд е неподдържан и неадекватно управляван, а покупката на имот е непосилна за все повече хора, въпреки че се строят много повече жилища от необходимото. Така се получава парадоксалният феномен в страната да има излишък от жилища, броят на необитаемите жилища да се увеличава, а същевременно голяма част от жилищата са пренаселени, т.е. в тях живеят повече домакинства.
Според заложените в стратегията данни още до 2020 г. темпът на строителство ще изпревари изграждането на жилища от пиковите за пазара години до 2008 г. На 1000 души вече се падат 550 жилища, което е значително над средноевропейското равнище, подчертава се в документа. Жилищните пазари в малките населени места на практика са неактивни, а жилищната мобилност е слаба и не отговаря на работната, тъй като българинът е привързан към собствеността си. Признава се и недостатъчната осигуреност със социални жилища, които достигат една 2,4% от общия жилищен фонд.
Липсата на средства на общините и разпръснатостта им сред множество сгради също е фактор, който затруднява поддръжката. Остава нуждата от подобряване на стандарта и достъпността на масовото жилище и намаляване на дела на най-нуждаещите се от подкрепа уязвими групи. Възможността на частния пазар да осигури масовото жилище е принципно ограничена. В среда на силно поляризиращи се доходи, без жилищно субсидиране и възпроизводство на социален фонд проблемите в жилищния сектор ще бъдат преодолени трудно и бавно. Това се доказва от практиката на всички изследвани европейски страни, където към социалното жилище са насочени публични средства.
До 2030 г. няма да има сериозна нужда от ново строителство, а от обновяване, по-висока използваемост и по-лесна достъпност до жилища, посочва се в документа. За целта се предвижда създаването на публичен жилищен фонд, който ще акумулира средства от всички възможни източници (държавен бюджет, оперативни програми, международни донори, капиталов пазар и др.). Чрез фонда трябва да се финансират субсидии, финансови инструменти за обновяване на жилищни сгради, общинските жилищни програми, както и банкови гаранции по субсидирани кредити.
Бъдещите насоки на общинската жилищна политика трябва да се определят на местно ниво, да са съобразени със специфичните местни условия и нужди, посочва се в стратегията. Основна цел на местната жилищна политика трябва да бъде изграждането на такава жилищна система, която създава достъп и възможност за адекватно жилище на всички хора, живеещи и работещи в дадено населено място. Предвижда се и въвеждане на по-висок данък за собствениците на необитаеми жилища и отстъпки за тези от тях, които предоставят необитаемо жилище за социални цели. Конкретни стъпки и мерки за изпълнение на стратегията ще трябва да се разпишат с национални програми, които ще се изготвят от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Миглена Иванова, гост автор по проект Build Solid Ground
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари