С увеличаването на световното население нараства и необходимостта от бързото строителство на нови и достъпни жилища в градовете, тъй като до 2030 г. се очаква две трети от населението на света да живее в урбанизирани територии. Според прогнозите около половината от градското население ще живее в бедност, в лоши жилища или в незаконни поселения. Това превръща целта да се осигурят достъпни жилища за хората с ниски доходи в основно предизвикателство, валидно за всички региони и континенти, но особено за Африка, Азия, Южна Америка.
Към момента почти половината от световното население живее с по-малко от 2,5 долара на ден, а четирима от всеки петима – с до 10 долара на ден. Заради скоростта на урбанизацията и миграцията в търсене на работа безработицата и бедността все повече се концентрират в градовете, което поражда и необходимостта от настаняване в евтини, често незаконни жилища без елементарни хигиенни условия и достъп до храна, вода и основополагащи услуги като образование и здравеопазване, електричество и т.н.
Азия, която доскоро се бореше с феномена изоставени жилища, се изправя пред още по-сериозен проблем – жилищно настаняване на градското население. Предизвикателството се усложнява още повече заради влошеното състояние на съществуващия жилищен фонд и намаляването числеността, но увеличаването на броя на домакинствата. В Индия например в момента не достигат около 18 млн. жилищни единици в градовете. В Пакистан недостигът се оценява на 3-4 млн. жилища. Въпреки обещанията на властите да се справят с предизвикателството, става все по-сложно урбанистите да намерят бързо осъществимо решение.
Повече от 1 млрд. души – т.е. един от всеки седем, живеят в гета, които са голямата слабост на градове като Карачи, Дака, Мумбай, Кабул, Манила, Найроби, Сао Пауло и т.н. Достъпните жилища си остават пълна фикция на фона и на свиващото се налично пространство за строителство.
Различни данни показват, че в най-засегнатите от жилищната бедност държави по-малко от една трета от населението може да си позволи най-евтините новопостроени жилища. В някои държави делът на това население е и под 15%. Най-евтините нови жилища в Бенин например струват почти 15 хил. долара, в ЮАР – почти 24 хил. долара, в Бурунди – 33 хил. долара, а в Ангола – 200 хил. долара.
Недостъпно остава и ипотечното кредитиране за тези големи групи от хора заради лихвите, които често надхвърлят 10%, доходите и несигурността. Много правителства стартираха и не завършиха редица проекти за изграждане на социални жилища. Основната причина – строителите не успяваха да постигнат заложените от властите ниски цени.
За да се реши проблемът с недостига на качествени, достъпни жилища ще е необходимо да се впрегнат гражданските ресурси и волята на общностите, както и политическата воля, която трябва да стигне по-далеч от говоренето и патетичните лозунги. Алтернативата – продължаващо влошаване на жилищните условия в градовете, е недопустима. Създателите на политики в областта на урбанистиката и практиците в областта на жилищната политика могат да постигнат значителен напредък чрез партньорства и програми, за да облекчат ситуацията, която заплашва да се превърне в тежък воденичен камък за развиващите се страни.
Миглена Иванова, гост автор по проект Build Solid Ground
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари