Светът се изправя пред сериозен проблем – бързата урбанизация, икономическите ползи от която се оказват съмнителни, а недостигът на ресурси вече достига критична точка. Градовете заемат около 2% от повърхността на земята, но консумират 75% от ресурсите. Вече повече от 50% от световното население живее в градове, а според прогнозите на Организацията на обединените нации (ООН) към 2050 г. делът на населението в урбанизираните райони ще достигне 70%.
Това е мащабна трансформация, която засяга негативно най-вече бедните, бързо развиващи се региони в Азия и Африка. В развитите страни степента на урбанизация е вече висока. В Европа например около три четвърти от населението живее в градове, като към средата на века се очаква делът на градското население да достигне 85%.
Промяната вече се вижда в Азия и Африка, които претърпяват и демографски взрив на фона на бързата урбанизация. Градското население в Африка се очаква да достигне 1,2 милиарда души към 2050 г., а в Азия – 3,5 милиарда души. Все по-бързите темпове на развитие ще продължават да тласкат напред този процес, което поражда и все по-голямо социално разслоение на фона на миграцията към мегаполисите. Резултати от различни изследвания показват, че индустриализираните държави като цяло са спечелили от урбанизацията, като темповете и се забавят видимо. Това обаче не важи за развиващите се страни, защото връзката между урбанизацията и икономическия просперитет не е еднопосочна улица, а зависи от отвореността на страната, образованието, управлението и т.н.
Резкият ръст на градското население от началото на ХХ век е свързан с индустриализацията и увеличаването на продуктивността чрез, на практика, икономия от мащаба, която да увеличи икономическите печалби. Това действително подкрепи икономическия растеж и доведе до спад на бедността в Китай например. Процесът на урбанизация обаче в един момент стана твърде хаотичен и неуправляем. Градовете, които се превръщат в мегаполиси, поглъщат близки по-малки населени места и се разширяват с темпове, които са много по-бързи от скоростта на изграждане на необходимата инфраструктура. Изключителни примери са най-големите градове в Китай, Бразилия, Аржентина, Мексико, Африка.
Така се появяват и основните проблеми на мегаполисите – все повече гета, все по-голямо задъхване на пътната инфраструктура, липса на адекватно водоснабдяване и канализация, замърсен въздух, увеличаване на престъпността, недостиг на жилища, лошо качество на социалните услуги, влошаване качеството на живот като цяло. Така урбанизацията – по принцип основен фактор за икономическото развитие на една страна заради стимулирането на високопродуктивни професии и индустрии, които създават по-голяма добавена стойност, в един момент започва да спъва икономиката заради невъзможността да се управляват мегаградовете.
Предизвикателствата са особено видими в мегаполисите с население над 5-10 милиона души. До 2025 г. се очаква броят им да достигне над 35, като повечето от тях ще са в развиващия се свят. Тези мегаградове продължават да привличат хора, но приносът им за световната икономика забавя ръста си за сметка на приноса на средните по големина градове. Разширяването на големите градове и поглъщането на съседни по-малки населени места води до размиване на отговорността при управлението и дългосрочното планиране на териториите. Недостатъчното и неефективно финансиране задълбочава проблема, което пък води до изоставане на инфраструктурата и разрастване на гетата на фона на нарастващия входящ миграционен поток въпреки ограничителните мерки в някои страни, например Китай.
Това превръща задачата по осигуряването на трудова заетост, комунални услуги, жилища, социални услуги и чистота в невъзможна за решаване главоблъсканица. Процесът по бърза урбанизация е невъзможен за преодоляване. Някои страни се опитват да уравновесят териториалните дисбаланси с различни стимули за други градски центрове, да създават сателитни населени места (например Франция и Великобритания). Това обаче не се случва в най-засегнатите от негативните процеси на урбанизацията развиващи се държави.
Проблемите на урбанизацията не подминават и България, където населението на София нараства благодарение на чисто механичен прираст – трудова миграция от други населени места. Подобна тенденция, макар и по-слабо изразена, се наблюдава и във Варна, Пловдив, Бургас, т.е. най-големите градове. Сблъсъкът им с проблемите за усвояването и създаването на градските пространства е изключително тежък заради забавеното и хаотично градоустройствено планиране и липсата на интегрирани политики за развитие.
За да се подобри ефективността на градското управление, е необходимо да се възприемат ясни и точни политики в редица критични области – например осигуряването на достъпни жилища, развитие на транспорта, социалните услуги и т.н. За целта трябва да се осигури достатъчно финансиране, което да покрие текущите разходи и изграждането на нова инфраструктура. Друг важен фактор е градоустройственото планиране с визия за доста дълъг период напред във времето – 40-50 години. Регионите, които не успеят да се справят с това, ще трябва, поне доколкото им е възможно, да се опитат да управляват и пренасочват урбанизацията към други центрове.
Миглена Иванова, гост автор по проект Build Solid Ground
За кампанията и организацията
Solid Ground е глобалната застъпническа кампания на Habitat for Humanity за достъп до жилище и жилищни права, работеща в над 30 страни по света. http://buildsolidground.bg
https://habitat.org/emea/impact/our-campaigns/build-solid-ground
http://solidgroundcampaign.org
Хабитат България е националната организация на Habitat for Humanity International – глобална организация, работеща в над 70 страни в целия свят по жилищната проблематика и реакция по време на криза. http://hfh.bg
Коментари